Оn the road to Neverland

за последно завинаги

Но аз съм аз, ти си ти,
мислиш ли, можеш ли
да обичаш
както аз те обичах?
Аз бях в теб, в мен си ти,
но ти си в мен от преди.

Тръгнах си от теб
и август е септември...

и слънцето изгря, и слънцето се скри

Приеми го с усмивка . Няма начин иначе, защото колкото и да плачеш , сълзите не помагат, нито тръшкането, нито самосъжалението. Времето не лекува, нито докторите. Вместо да се научаваме как да се предпазваме от това което ни е , само научава какво още ни има... и това не ни успокоява , нито помага. Най-лошото , което може да стане е... то при всеки случай ще си стане , все някога. Писна ми да съм разочарована и безпомощна.

Всеки си има своя начин. Не мога да плача, или поне за него не мога да плача, защото знам че ще се оправи.

Пищя ама безгласно. Боли ама не си личи. но животът е такъв.

Станаха 6 месеца.

А утре стават 2 години.

Номер 19

"Количеството е свъзано с усилието.

Когато опитвам,

Когато се старая,

Когато сенасилвам,

Когато се задължавам,

Когато си налагам...тогава ти давам повече, може би много повече, но не ти давам най-доброто.

Най-доброто от мен,

Най-прекрасното от мен,

Най-съзидателното от мен....

Него искам да ти дам,

Защото се ражда без усилие.

Защото качеството е свързано с желанието.

В резултат на някакво недоразумение във възпитанието ни сме повярвали, че количеството ще се превърне в качество.

Понякога ни обзема неудовлетворение, изискаваме повече,докато истината е , че искаме по-доброто .Не осъзнаваме, че колкото и да искаме, другият не може да ни даде нещо по-добро. Може само да ни даде нещо повече.

Най-доброто от мен, което мога да ти дам,

Е това, което искам да ти дам.

Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш,

Е това, което искаш да ми дадеш.

Не искам повече.

Искам най-доброто."

(де)л(н)ично

“Обичам”е силна дума и с времето колкото по-често се повтаря, толкова повече губиn смисъла си и стойността си. С времето нещата се променят, взаимоотношенията се задълбочават... какво става обаче когато .... всичко се ”изхаби” преди още да е почнало ? представата ми за развитие на такива специфични взаимоотношения е съвсем различна. И може би това е грешка ... че хората са изключително различни, и че времето е единствения им общ спътник , който работи с / срещу тях .Действията са доста по-красноречиви от думите. Думите са нашия инструмент ...с тях нараняваме, радваме и объркваме. Покажи ми , за да ти повярвам. Съмнявам се. Това е част от мен. Но как мога да се убедя в истинността на думите, като дори не познавам добре техния адресатор.

Не се впечатлявам от думи , а от действия. Мразя оправдания. Просто се хаби енергия ивреме. Не знам, може би и умението ми да комуникирам да е в зимен сън .... и от там да идва това раздразнение.

Има и още. Но не сега.

вторниШко

Колко дълго си се усмихваааааааааааааллллллллллллл ей така без причина? а плакааал без причина? а колко често те е болял корема от притеснение? Или се чудил, ей така ... за едното Ми, Да ?

Багандат.

Спокойно , това е от зимата, братле. Но тя зимата е вредна. But we may never forget! And we may never meet again!

Да за телеф. Секс.

Не за св валентин. (дори и главните букви не са нужни) . не на обясненията, не на пасивността, не nа нереалните чувства.

Да за прегръдките и за смелостта.

Чайна омайна.

Февуари- месец любовен, може без (за)дръжките.

филм

Емоция толкова силна и толкова разрушителна.

Приятелство...толкова неочаквано хубаво и дълготрайно.

Настояще и бъдеще - толкова несигурно...

Минало - ...

Енигма.

Велики събития.

Creativity

Мечка.

И всяка приказка си има край/ От всеки кошмар все някога трябва да се събудим

Аз ще съм градината с отровните плодове, ти бъди змията, подмаващата и лукава...аз ще съм вещицата на клада, а ти народа който ме пали и ме замеря с камъни...аз ще съм светицата, а ти бъде Господ....

All of my fruit were yours to take…. Better than Devil you Know, I will be there and your Love will never grow…..

Самозабравихме се , а.....

Дали да не се гътна като Клеопатра....

Now I leave everything strictly to You. Please don’t take offense. Let’s drink the wine. This is Who I am, you can like me or not, love me or leave me…..

No, no you know what- better off alone , нали ! J))))))

Благодаря J

Но всичко отново ще бъде наред, ....все някога! И с все някого!

Обичам те!

Да, тази седмица ще съм алкохолик. Не ми се изпречвайте на пътя!

just fuck it

Нищо не разбирам! Няма и да разбера! No self respect! Айде моля ти , всеки път като искаш да ме нараниш казваш някоя нова измислена глупост, с която ме засягаш , не защото си прав , а само защото ти я казваш толкова критично . Нагъл си! Неблагодарен!

Когато се опари детето ,защо не разбира! Ти се париш вече адски много време, направо ще те обяват за мъченик и светец... момчето което се прежали за онова там с добрите качества...аз нямам потенциал, аз нямам душа , нито пък не се обиждам от нещата които казваш.... нито ти взимаш в предвид нещата които аз изричам.

Когато критиката ти стана основния аргумент и инструмент с който обичаш да работиш напоследък, нещо не ли ти се видя малко странно... държанието не се променя. Под натиск нищо не се променя. Даже ставаш още по-нещастен! ЗАРЕЖИ! И БЯГАЙ! Не се занимавай! Защо го правиш изобщо, за да съсипем и малкото хубаво нещо което помним и имаме...

Какво имаш ти!? Какво ти давам!?!?!? Какво взимаш...

Взимаш всичко хубаво от мен, без дори да забележиш и вече унищожаваш и вярата и малкта ми надежда , засилваш само това което не искаш да виждаш! Бягай ..... скрий се

Ако аз съм човекът с комплексите, ти какъв си? Мил и добър, винаги любвеоблив... да , така е. Бягай....или като фризбито и ти отиваш към страна където вече си бил... е пробвал си го това, не ти харесва , защо продължаваш!?!??!? Защо ме принуждаваш аз да продължавам! Не ти ли стигна.. искаш допълнително? От какво? От кого? От онова там с добрите качества... което си измисля и сънува често неща , които нямат нищо общо с действителността... ако аз те обиждам, ти тогава какво ли правиш с мен... като на сляпо съм ... като не заслужава нещо човек защо се опитваш да го пробутваш .... толкова много време ! Едно навременно „Чао, беше ми приятно, не искам да се намразваме” щеше да предотварти много от сегашните терзания... искаш да си добър приятел- добър приятел си; искаш да си добър събеседник- върви там където ще те оценят...явно аз не мога; не мога и да те разбера нито знам какво искашшш..............! но и ти не знаеш! Ако знаеше досега да го беше постигнал... луташ се и после ме обвиняваш за това че аз не виждам и не разбирам нищо ... да така е, знам само че ако продължиш така , ще те намразя...ако искаш това . добре... а сега си се изсмей нагло, неуважително както напоследък правиш ....

Какъв смисъл ми даваш да живея?!??! Че какъв смисъл може да ти дава друг човек! Търси го в себе си... не мога да изпълнявам твоите очаквания, не мога да изпълнявам твоите надеджи ... само ти знаеш какво става в главата ти , само аз знам какво става в моята.

А не мерси, не ми трябваш ти да ме обиждаш и критикуваш, да ме нараняваш и да сломяваш и малкото воля която имам! Ако да ти бъда домашен любимец- покорна и нагаждаща се към твоето настроение, не мога...не можеш и ти . Престани, преди да ме намразиш.

УбихМЕ нещо което имаше потенциала да бъде много красиво и да не свършва.... задушаваш ме ....задушава ме злобота, задушавме твои непрекъснато ненавременно реагиране!.задушава ме това че не знаеш какво искаш !...дразни ме това че искаш да ме промениш, дразни ме това ,че не мога повече да те издържам така ... ти се промени, ти ме преодоля.... сега нека да не ни пука..защото стана прекалено късно ... и не мога да се успокоя...само с теб излизам извън контрол! ...само от твоите думи не мога да спя и да спра да плача....

....ако имаш мечти, реализирай ги, не ми пречи да живея, карайки ме да порасна преди аз да реша... ти сам порасна преди това .....много се бореше сещаш ли се....

Кога за последно бе щастлив? Кога за последно не ми обясни какво става а аз наивно не ти повярвах , че си прав и приех чувството за вина. В мен култивирам тази вина и тя расте, ако не беше невидима, не имагинерна, а невидими , сигурно щеше да е висока колкото 4 етажна сграда.... интересно това как се преценя... ти сега искаш аз да си спомням, да се самообвинявам за грешките ни,.... if one is happy he wouldn’t’t make others unhappy.... прентенции ли имам? Какви летви аз някога съм поставяла и ти си изпълнявал... летвите които ти поставяш са много по-високи.... негативното идва от това че от страх да не загубя, мамка ........му , ти отдавна ме загуби....как смяташ че се поддържат отношения... НЕ ВИНАГИ си прав ..... не винаги ти имаш най-добрата гледна точка...

Ходи троши си главата, прави другите щастливи...щом те бива. Аз се сърдя защото ме нараняваш , а ме нараняваш или защото много ме мразиш или ...за другито изобщо не мога да си помисля,защото не си спомням кога за последно го чух.....

Не те познавам, а ти като ме познаваш , каква полза имаш ... приемаш нещата прекалено навътре, обясняваш си ги накратко ,защото когато се замисляш вижда ще е DEAD end Street….

Аз няма да мога да спра да те обичам, нито пък ще мога да ти позволя да се държиш така...по-добре да не сме да...хахах

И пак ...голяма важност на неща които са толкова прости .....

Изнасилваме нервите си. Ти се предаде. А аз не разбрах нищо от това което каза.

how hard is to let go

И си седя в малката стая и си мисля ... естествено за духащият вятър. Интересно дали ако нещата бяха други щях отново да бъде на това място, ами ако бях заминала... процесът много по-бързо щеше да се ускори и едва ли щях да съжалявам за това което става сега. Ма шанс , какво да се прави,.... но всъщност грешката ако бъде търсена, естествено би се оказала че е моя...както винаги досега. Е ако си достатъчно mature и премисляш всичко което правиш няма да се озоваваш в такива яки попадение, но в крайна сметка щеше се получи че се пренатягам и че прекалявам с assumption-ите нали. Но каквото и да си говоря резултатът е ясен още от сега- когато децата порастват никой и нищо не може да ги спре, виждат само целта пред тях и това е... ми добре J) така и трябва. С моя егоистичен харектер ще се преборя някакси и ще се наложи да го приема това все някога. Друго е по-якото ...anyhow , ще се наложи и да се примиря с мисълта, че повече никога няма да се държа с него , както досега и че безвъзвратно съм го изгубила. Е за това хората се си казали- колкото повече избори – толкова по-колоритен ти става живота. Трудно се приспособявам към промените, никога не съм им била фен , особено когато пряко засягат егоистичните ми планове за бъдещето , в които влизаше и той де , но сега явно ще трябва да свикна де. Но както казваше Бонд – и без любов се живее. Колкото по-лесно се свикне , толкова по-леко ще бъде по-нататък. Е това което не мога да кажа е че – да ок, не мога да се примеря че неговите събития са изпреварили моите- нямаш нищо против някой да бъде щастлив, don’t get me wrong, но ми се щеше да имахме равен старт- а не просто да чуя .... че някакси няма нужда от мен- да това беше удар не по гордостта ми, щото както се оказа я нямам. Тъжно е да нямаш за какво да се радваш и особено това да не намираш нищо в човека, който уж ти е близък , което да те зарадва, е в такъв случай се чувствам complete useless.

Не бива да виня хората,че се искат да се променят! Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!Не бива да виня хората,че се искат да се променят!

Поне като аз съм почти always not happy да не правя и другите около мен такива .

Keep it alive

Кофти уикен. Много кошмари наяве !