2012-05-15T15:09:59+03:00 lifetype-1.2.11_r7114 http://laringophon.com/rss.php?blogId=537&profile=atom Copyright (c) mamamemi tag:laringophon.com,2012-05-15:8182 2012-05-15T15:09:59+03:00

Част 1: Как въобще ни хрумна? В началото всичко започна приказно – чрез един сън, упорито явяващ ...

mamamemi Къща на село Част 1: Как въобще ни хрумна? В началото всичко започна приказно – чрез един сън, упорито явяващ се на мъжа ми. Сън за бабината му селска къща, окъпана в слънце, за големите, отрупани с плод градини, за плитките с лук и коритата със стар боб... За безгрижните му дълги лета, прекарани с още двайсетина деца в околностите на селото, за безкрайните им приключения. За гръмкото му според мен твърдение, че тези лета са го формирали като личност... Е, кой не иска да даде това и на своите деца?! А сега да се върнем в реалността – ние сме семейство с две деца, винаги живяло в града. Едното ходи на детска градина, другото на училище, бащата на работа и само аз – майката – имам известна свобода. /Колко голяма е тя може да ви каже само майка на две малки деца;)/ Та, този сън продължаваше да се явява на мъжа ми периодично, той ми го споделяше, наред със задълбочаващото се усещане, че една къща на село би била, освен пристан от напрегнатия градски живот, и инвестиция в здравословното ни хранене чрез отглеждане на домашни зеленчуци и плодове. Също така трябваше да е по-далеч и по-високо от нашето нулево надморско равнище във Варна сега (не само заради въздуха, но и за всеки случай, нали:). Но, за да не ни е скучно и да имаме някаква връзка с мястото, щеше да е хубаво да имаме някакви познати в селото. Мое изискване също беше наблизо да има вода. Да е хубаво, голямо и чисто село, доброто излъчване е задължително, а усещането ни там – много важно. Всичко това ни се избистряше постепенно, в продължение на месеци, къде съзнателно, къде мечтателно, и така... До момента, в който близки приятели ни поканиха в тяхното село Кюлевча, близо до Шумен, точно под изумителните, енергийни Мадарски скали! Само едно нощуване, само едно изкачване на високото, само един поглед към просторната равнина, осеяна с нивички, пътчета, жп линии и малкия, красив язовир на селото, само едно докосване до интригуващия обичай който се изкачи на скалите да прави пирамидки от камъчета, ни плениха. Само една нощ. Гледката от скалите над селото. Вляво се вижда язовира, в далечината е Шумен,  а вдясно - Мадарският конник Вече знаехме, че това е нашето място и че това са нашите хора. Остана ни да чакаме съдбата и синхронността да свършат своята работа:) Трябва да признаем, че те ни дадоха известно време да узреем съвсем за идеята. Помогнаха ни да сме убедителни пред родителите си, които ни бяха оставили малко апартаментче, че инвестицията в селска къща с голяма градина далеч надминава вземането на малък наем от тухлена кутийка в града. Накараха ни да проверяваме от време на време обявите за имоти в селото, за да попаднем на къщата, която ни остави с най-добро чувство засега. Помогнаха ни да проведем няколко разговора със сина на възрастните собственици и ни осигуриха спокойствието никой да не ни пипа къщата през зимата. И така, дойде денят на срещата между нас и нея. Между нас и до този момент все още неясната мечта. Следва продължение... tag:laringophon.com,2012-05-07:8180 2012-05-07T11:12:02+03:00

Аз съм от онези нормални родители, които съчетават няколко метода на възпитание, без винаги да си ...

mamamemi Защото сме хора! Аз съм от онези нормални родители, които съчетават няколко метода на възпитание, без винаги да си дават сметка какви са, защо и т.н. Наблягам на „нормални”. Поколението на родителите ми мисли, че децата ми са супер разглезени, защото се съобразявам с хранителните им предпочитания. Кликата на „майките лакто-еко-био сектантки” ме заклеймява, че не съм кърмила децата си поне до година и осем месеца, че не им пека всеки ден домашни бисквити и даже им давам да ядат купешки сладолед. Очевидно някои от разбиранията ми са насложени от детството, други са възприети наскоро, но най-вече се опитвам да следвам вътрешното си усещане. Разбира се, основно се водя от своите деца и много се уповавам на мъжа си, на неговите много по-ясни преценки и безпогрешната му интуиция.   От месеци се опитвам да се ориентирам между всички мнения по отношение на проектозакона за детето. Много ми е трудно да заема позиция, лутам се, нямам категорично мнение. Но, по-скоро съм на страната на тези, които не го приемат в този му вид . За себе си установих, че за възприемането на такъв закон огромно влияние оказва от каква гледна точка гледаш на него, като какъв. Позициите на всички са различни, защото всеки гледа от своята гледна точка: - Про-държавните неправителствени и различни социални организации са се нагледали на всякакви гадости, те са професионално „повредени”, а и нямат време да мислят за нормални деца като моите, те мислят предимно за децата в риск и изоставените от родителите си деца. - Про-американските фанатици, прокламиращи домашното религиозно образование – те не мислят за децата в риск, те мислят само за своите деца и как да ги "опазят" от Държавата. - Про-семейните нормални родители като мен... е, те не вярват, че тази Държава е в състояние да прецени и се погрижи по-добре за нашите и въобще за които и да са деца. Няма как да знам, че държавата се отнася, хъм, така , към предоставените на грижите и преценките й деца и да съм спокойна след приемане на такъв закон. Два са основните аспекти, които наистина не мога да преглътна в този проектозакон. Единият е прекалено субективните определения (да, за най-добрият интерес на детето), за които ще преценяват и решават незнайни чиновници, съдии и въобще чужди хора. Другият е този със задължителните неща, замаскирани като права – задължителното слагане на ваксини, задължителното училищно образование и т.н. Вярно, че те кореспондират с други закони, но и с тях не съм съгласна. Щом са част и от този – не съм съгласна! Във времена на духовно пробуждане, нови енергии на Земята, до голяма степен носени от децата, нови отношения на любов и свобода - задължителните неща са отживелица. Последен отчаян опит от страна на правителства, служби и агенти за контрол, печалби и прочие тъмни цели. Да, аз съм умерен почитател на всички конспиративни теории. Като под умерен почитател разбирам мислещ потребител. Без крайности, но и без капаци на очите. Затова, просто не съм съгласна такива важни, основни неща за нашите деца да са задължителни, нито да подлежа на законова санкция, ако не ги избера. Просто е – държавна превенция на изоставянето (защото 98% от децата в домове си имат родители!), реална политическа воля за затваряне на институциите и преминаване към центрове от семеен тип, подкрепа на истинските родители да отглеждат нормално децата си (а не просто вземане на деца от бедни родители ), действителна реална грижа. В крайна сметка наистина е просто – любов към децата, съобразяване с избора на другите, свобода. Нека бъдат, сега! tag:laringophon.com,2012-04-19:8176 2012-04-19T15:38:53+03:00

Ето какво - щом имате блог, значи той заема място, работи благодарение на сървър, който има нужда от ...

mamamemi Защото сме блогъри! :-) Ето какво - щом имате блог, значи той заема място, работи благодарение на сървър, който има нужда от електричество и охлаждане и по този начин все пак се отразява на околната среда, колкото и да се заблуждавате, че всичко е виртуално. Това е осъзнал Томас Холц, собственик на софтуерна фирма, но и член на Грийнпийс, и е задействал много симпатична инициатива: "Един блог - едно дърво", заедно с организацията "I plant a tree" . Още за това прочетете тук и тук .    Така че, имате блог и искате да се включите? Просто пишете по темата, после последвайте лесните инструкции от банера и хората там ще засадят дърво вместо вас и от името на блога ви. Аз си избрах вечнозелен бор . Да живей!:) tag:laringophon.com,2012-04-02:8164 2012-04-02T08:31:32+03:00

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Ох, и това ми дойде на главата! Ами сега? Е, все пак са вече деветгодишни почти ...

mamamemi ИСТИНАТА ЗА ...! КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Ох, и това ми дойде на главата! Ами сега? Е, все пак са вече деветгодишни почти госпожички, какво толкова? Ще се посмеят, ще си пошушукат и ще заспинкат като ангелчета навреме. Сутринта ще погледат филмче и ще си я прибера. После ще има да си спомнят и да разказват на пропусналите, оха... А ИСТИНАТА Е:  Предупредиха ме и започнаха преговорите поне три седмици преди това. После Криси започна да брои дните до тогава. А същия ден се събуди много рано сутринта, вече тотално развълнувана. И така, взехме отдавна приготвените подаръци, взехме цветя и отидохме точно навреме, да не би да изтърве нещо от купона. Аз имах нужда от кафе и последно успокояване, така че раздялата беше дълга и напоителна:) Бях помолила детето да ми се обажда на 2-3 часа и си тръгнах упоена и ...облекчена, ами да, хаха.   Е, обажданията започнаха почти веднага след това, за да продължат на равен ритъм от час през цялото време. Представляваха френетични викове: "Мамо, ядем чипс!" и "Сега ще поръчваме пица!", а завършваха с "Хайде, че..." - неопределен шум и нетърпеливо шепнене отстрани "Затваряй по-бързо, де..."                                          Вечерят на свещи в Часа на Земята:) А страхотната майка на рожденичката така вдигна летвата, че... Правили са следните неща, за които на мен никога нямаше да ми дойде на ума: - Низали са си гривнички от големи дървени мъниста (сега тази гривна не се сваля за нищо на света); - Правили са пясъчни картини (картината ни бе показвана многократно, като се изрони почти цялата); - Гримирали са се взаимно /!/; - Правили са модно ревю със смяна на по два тоалета; - И разни други интересни неща като разглеждане на огромните аквариуми и игра с котката. Направо на мен ми се прищя да бях там! А как ще се оправям като неизменно дойде молбата за такъв купон у нас - не знам.                              Модното ревю - о, не, това мадамче ли е моето дете?! Но накрая ме разби следното: "Легнахме си в 12, заспахме в 2". Честито, както се казва:) И ВСЕ ПАК: Въпреки инцидентите с намокряне на чорапите и леко повръщане от преяждане и емоции, съм убедена, че детето ми няма да забрави скоро този знаменит купон. Аз също, разбира се. Колко е хубаво, че има родители, готови да се подлагат на това в името на децата... Мога само да им кажа "Благодаря!":)   tag:laringophon.com,2012-03-24:8163 2012-03-24T11:09:57+02:00

Дааа, знам, децата растат много бързо, нали? Освен дрехите и обувките, бързо им умаляват и такива неща като ...

mamamemi Защото сме хора! Дааа, знам, децата растат много бързо, нали? Освен дрехите и обувките, бързо им умаляват и такива неща като велосипеди, каски, ролери и т.н. Вие какво правите старите, когато им купите нови? Ние няма смисъл да ги пазим за малкото, защото дотогава ще ръждясат. Засега старото колело на голямата ни дъщеря стои в гаража, наред с още 3 големи велосипеда, един малък (на малката) и една останала бебешка тротинетка. Е?   Затова молбата, която разпространи директорката на училището в с. Николаевка - възхитителната г-жа Иванова - ми дойде тъкмо навреме и ми подейства по начин: "Как не се сетих по-рано?!"                                                          * * * ДАРИТЕЛСКА АКЦИЯ за детски велосипеди Здравейте! Пролетта дойде и всички се стараем да я преживяваме за по-дълго на открито... Ако сте решили да купите нов велосипед на детето си и искате да се отървете от стария, като зарадвате някое друго дете, съобщавам, че приемаме като дарение стари детски велосипеди за децата от училището. Те самите /нашите ученици от 3-ти и 4-ти клас/ решиха да сформират група за извънкласни занимания за изучаване на правилата за движение и много искат да си направят състезание с велосипеди. Ако самите вие не предвиждате такава покупка, но познавате състоятелни хора, които по-често правят подобни подаръци на своите деца, моля, информирайте ги, че се нуждаем и им дайте нашите координати! Колелетата може и да не са съвсем във форма, ще ги отремонтираме с общи усилия... Предварително благодаря!                                                        * * * Училището е ОУ "Христо Ботев" в с. Николаевка, координати тук . Иначе и аз съм писала за това прекрасно място с още по-прекрасни директор и учители тук и тук . Сигурна съм, че нашето колело ще се чувства много добре при следващото дете! Включете се и вие, какво чакате?:) ПП. Прочетете тук вдъхновяващата история на училището в Николаевка, което е най-старото в околността, първия му учител е бил бащата на Петър Дънов и тази година става на цели 165 години!  tag:laringophon.com,2012-02-28:8156 2012-02-28T15:38:58+02:00

  Всичко започва от детството - това твърдение е вярно в буквален, преносен и всякакъв смисъл, разбира ...

mamamemi Книги и четене   Всичко започва от детството - това твърдение е вярно в буквален, преносен и всякакъв смисъл, разбира се, но също така е и заглавие на една забележителна книга. Когато я получих като подарък, се изненадах, че не бях чувала нищо за нея, нито за авторката й – Стела Даскалова. Разбира се, много скоро бях разбрала за нея всичко, което можеше да се разбере в общественото пространство, бях писала на Стела и бяхме станали фейсбук приятели.      Стела е филолог, социален педагог, била е семеен консултант, но най-важното в случая е, че е майка на три щастливи деца! Тя е от онези слънчеви, усмихнати хора, които понякога са чак неоправдани оптимисти... Навън дърво и камък се пука от студ, а тя пише: ”Добро утро:) Колкото и да е красиво, мисълта, че никой не може да спре лятото да дойде ме кара да се чувствам добре:)))” Тя е точно такава, каквито препоръчва да станат всички чрез книга си!   А самата книга... тя е просто безценна – за родители, за пра-родители, за педагози. Не е нещо ново за света, но за нашата действителност ми се струва чудесен прецедент. Книга, която още веднъж ни показва по неоспорим начин – чрез думите на собствените ни деца – колко е важно детството, наученото от децата тогава, получените от тях отношение и любов, наблюдавания пример от родителите и т.н. Всичко започва от детството, начина на мислене и оформянето на личността и това остава за цял живот. И пак – това наистина остава за цял живот.   Книгата е изключително добронамерена и позитивна, написана с умерен тон и искрена симпатия към родителите, дори и към тези, които грешат. Всяка тема е важна, всеки съвет е преценен, а всеки детски цитат – отварящ очите. Лично за мен най-ценно обаче е ненатрапчивото вплитане на духовното, така че дори и човек, никога не мислил в тази насока, да го разбере и възприеме.   Също, за първи път срещам в текст за възпитание, че не е задължително двамата родители да бъдат единодушни, ако това не е добре за детето. За първи път срещам такова понятие като „здравословна агресия” и приемам обяснението: „Под ‘здравословна агресия’ разбирам правото ни да се противопоставим на чуждо мнение, с което не сме съгласни, правото ни да кажем открито, когато някой ни дразни или нарушава личното ни пространство, правото ни да казваме „не” дори на по-възрастни от нас, на авторитети, правото ни да повишим тон, когато някой ни вбеси.” (стр. 170). Обсъдени са въпроси като прекалената родителска грижа, родителското обсебване, манипулиране, сплашване на децата и още, и още... Показано е защо положителното мислене и положителните утвърждения са важни за децата, защо е важно сами да се обичат, защо всички е хубаво да се стремим към вътрешна хармония и т.н.    Консервативните схващания все още са много силни в съзнанието ни, нали? Каквото ни е повтаряно в детството, това повтаряме и ние сега. А децата ни са различни. Колкото и да ни е трудно да го приемем, днешните ни деца са различни. Затова тези, които нямат деца и гледат отстрани мислят, че днешните деца са разглезени. Тези, които са имали отдавна деца и сега гледат отстрани, също мислят, че внуците им са разглезени. Но ние знаем истината в сърцата си и имаме шанса да се учим от и заедно с нашите деца. Аз мисля, че това е невероятно щастлива възможност.    Също и това, че Стела Даскалова идва на цели две представяния във Варна! Заповядайте на срещите, за да се почувствате по-добре. Да чуете и си поговорите със съмишленик в съвременното разбиране за гледане и възпитание на деца, който ще ви убеди да следвате повече интуицията си, да се доверявате на децата си и... да ги обичате, разбира се! Представяния във Варна: 03.03.2012 - 12,30ч - магазин "Пъблик" (срещу Общината) 04.03.2012 - 16,30ч - клуб "Цветове" (кв. Чайка 196, партер)