Mama Memi

Полъх на ангелски крила...

mamamemi — Thu, 26 Aug 2010 08:53:03 -0400

Бях виждала/срещала Уникалната Рос при добра (все още само виртуална, егати!) приятелка. Един ден тя ни призова да гласуваме в конкурс, в който Роси участваше. Аз по принцип само това чакам - падам си по всякакви конкурси, често участвам и нерядко печеля:) Така че, веднага се метнах да гласувам за интересните нещица на Роси, съвестно и систематично - почти всеки ден. Когато видях при нея поста й за това, че ще даде награда - лично направен от нея ангел - нещата ми се сториха предопределени (напоследък го забелязвам лесно). Въпреки това много се изненадах, когато тя - по някаква безумно сложна схема - избра точно моя коментар за печеливш. Предопределени, помните ли?

Скок, пляс, възторжен коментар, благодарствено писмо, даване на адреса си и... зачаках. Ето, че след толкова време, последното "ангелско" място в дома ми си беше намерило перфектния обитател.

През цялото това време г-жа Шанти Клер доволно потриваше ръчички и ни се радваше отстрани. Мляс!

Значи, дотук имах налични три ангели.

Този е най-мъничкият, но и най-блестящият:) Стои горе в ъгълчето под таванния шкаф точно срещу входната ни врата. Държи сърчице, посреща гостите ни и пуска само добрите;)

Този пази децата в детската стая:

А този - гълъбчетата (да, нас!) в спалнята:

Само в основната ни стая продължаваше да се вижда едно кабелче, останало неприкрито. За него не бързах, чаках най-подходящият ангел. И ето, че той долетя! Лично за мен! Дори кръстен на мен:) Трогната съм от признанието на Роси, която си е направила труда да ми проучи децата, постовете, темите... Преплела е всичко в уникалния ангел с рокля от ръчно правена хартия от глухарчета, който вече гордо зае мястото си. Вижте го в целия му блясък:

А в пакета имаше и прекрасни ръчни герданчета и медальончета за децата, които им прибрах за времената, когато подобаващо ще ценят истинските неща (Роси, извинявай, но ми повярвай:)

Отново - целувки и толкова много благодаря!!!

Spirit of Burgas 2010 - Out of Space!

mamamemi — Sun, 22 Aug 2010 15:57:22 -0400

Публикувано на 17.08.2010 в сайта: Пътеводител на Културния Стопаджия.

Както презентирах текста пред приятелите си във ФБ - повече субективно и емоционално, отколкото професионално, но за един ден и от фен като мен - толкова:)))

Точно един месец след знаменития EJECT FESTIVAL в Атина, Гърция (за който обещавам да ви разкажа в следващите дни) , на петък 13-ти, се появихме по план за саундчека на варненските пънкари A-MORAL, с които имам много топли отношения, с единия от тях дори – съпружески;) Те бяха поканени да свирят на сцената на Jack Daniel’s, въпреки че в изданието на фестивала от миналата година също свириха – на сцена НА ТЪМНО (мм, добре де, малко се хваля, спирам).

Организацията на пръв поглед отново не беше особено добра, въпреки че сега нямаше проблеми на входа, на влизане раздаваха на всеки подробна програмка за трите дена и по алеите имаше страхотни junk art инсталации, които впечатляваха всички. Това са фигури и лампи от пластмасови бутилки и найлонови торбички, добре познатите на всеки практически неразградими петролени продукти:

Добро впечатление правеха и множеството еко-тоалетни, шатрите за мърчандайзинг и все още достижимите барове с бира и вода – най-търсените артикули тази вечер. Спокойната обстановка се дължеше на все още малкото хора, които се разхождаха, черпеха, разглеждаха клоуните...

...срещаха се с познати и разглеждаха инсталации като тази:

Когато около 19.00ч първите групи по сцените започнаха да свирят, пред тях имаше съвсем рехава публика. Намаленият брой сцени (тази година я нямаше артистичната салса-сцена например, заради зяпането с приятели на която едва успяхме да се приберем в 5 сутринта, а тръгнахме към изхода в 3), сякаш поограничените бюджети и практически по-малкото място, отделено за събитието ни караше да мислим, че тази година ще има по-малко хора от предната. Грешка. Явно нечовешката августовска жега и тежката влага край морето бяха принудили хората да поизчакат повече до вечерната прохлада и до времето за хедлайнерите, разбира се. Така фестивалът започна малко по-неубедително, което е нормално за такива събития, когато изпълненията все още са на дневна светлина и на над 30 градуса на сянка...

A-MORAL излязоха трети на Jack Daniel’s Stage и забиха яко, започвайки с поздрав към Васил Върбанов – любимото му парче „Кмет-кретен”, насочено към варненския такъв, разбира се. {За съжаление, заглавието все още е актуално. Имам известни познания във връзка с организирането на каквото и да е подобно събитие във Варна и смело твърдя, че ние можем само да завиждаме на бургазлии за младия им, (подчертавам) независим кмет и прозорливата им Община, които осъзнават всички положителни аспекти на събитието и трайно подкрепят фестивала, въпреки известните неудобства за част от жителите на Бургас... Както разбрах лично от тях, тези неудобства се преодоляват с мисъл, добра воля и желание, а именно – на най-близко живеещите до Морската градина бургазлии се раздават безплатни тридневни пропуски. Просто, но безотказно.} От средата на свиренето на A-MORAL нататък се стъмни и нещата придобиха съвсем фестивален вид. Между станалите любими парчета като „Ограбиха ни”, „Орехов прът” и няколкото страхотни нови, вокалът хвърляше сред публиката шъртки на групата, предизвиквайки бързи раздвижвания, последвани от радостни възгласи и хвалене пред приятелите...

Веднага след като те приключиха, се насочихме към главната сцена в очакване на Apollo 440. Лесно стигнахме до озвучителната кула и се позиционирахме точно зад десния й край, така че пред нас имаше пространство и видимост. Е, в един момент се наложи лично да се саморазправя с някакъв прът с вертикално рекламно знаме, което плющеше върху лицето ми на излезлия свеж нощен бриз, като го измъкнах от стойката му и го метнах в загражденията на кулата (с което предизвиках бурното одобрение на околните, дори един нисичък тип до мен ми подаде ръка!), но след това бях доволна от мястото си. Аполо Фоур Фоур Оу (както сам го произнесе вокалът Ивън Макфарлън) в началото ме изненадаха с подчертаното си поп звучене. Не знам защо (знам – заради китарите и ритъма в „Stop the Rock”!), но очаквах да звучат и изглеждат по-твърдо. Освен това Ивън малко ме стресна, защото с русата си коса, черната си брада, моряшката си фланелка, дънките тип шалвари и (в началото) слънчевите очила, по един извратен начин ми напомни – о, ужас - за Азис. За щастие не съм гледала Азис, но много се съмнявам, че може да танцува така, хаха! С двама кийбордиста, барабанист, китарист и басист си бяха завършена банда, но щяха да ми харесват повече с по-остри китарни рифове. Така или иначе, беше супер забавно, танцувално и енергично, приятно и по европейски интелектуално. С една дума – страхотно!

Снимка: Ангел Хаджийски

По време на кратката пауза се върнахме на сцената на Джак Даниел’с, само за да хванем края на Vendetta (преди тях, както разбрах, Last Hope са направили доста силен сет). После отидохме до колата (като трябваше да ходим чак до централния изход, бяха затворили служебния), купихме си живителна вода от вън, тъй като по-малкото барове дори и от миналата година вътре окончателно бяха станали недостъпни (поради заобградилите ги озверели от жажда тълпи) и се върнахме на плажа, за да заемем позиции пред главната сцена за Prodigy, разбира се. Звездите. Групата, останала в главата ми като някакво музикално клише с вселенските си синтетични хитове и психарски клипове.

Горката аз. Въобще не разбрах какво ми се стовари на главата, дори и след като гледах как издигат на сцената огромни панели с осветителни тела и публиката притихва благоговейно. В 23.10, само 10 минути след официално обявения старт, на затъмнената сцена излязоха тихо и кротко, един след друг, един, двама... петима. MC Maxim Reality, висок, спортен, с расти. Liam Howlett – много не го видях, защото веднага се шмугна зад кийбордите, лесно разпознаваемият Keith Flint, барабанист и китарист. Като казвам тихо, разбирайте все още без електронни звуци. Затова пък тълпата (която за мен незнайно как се беше мултиплицирала в хилядно множество, обхващащо всичко докъдето погледът стига, без да преувеличавам) викаше, пляскаше и риташе в пясъка с крачета с такава сила, че сигурно е събудила едва заспалата в паузата между групите баба от първата къща, втория етаж вляво... Но тези децибели бяха нищо в сравнение с това, което се стовари върху нас само след секунди. Не съм предполагала, че човешките сетива могат да понасят толкова силни звуци, както и такава масивна, интензивна и ослепяваща светлинна инвазия. Брутален звук, нечовешко осветление в различни цветове от светлинните панели зад гърба им, блицове и много, много темпо. Определено не бях подготвена за лайв от такъв мащаб, чувствах се като заслепена мишка, неспособна да помръдне от ъгъла, в който е сгащена. Вкопчена в таблата, ограждащи озвучителната кула, кой знае защо се сетих, че така харесваният от мен Стинг на концерта си в Несебър през 2006-та, в сравнение с Prodigy звучеше като... ами, точно кардаринка!

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

На сцената бясната рейв, ембиънт, drum’n’bass и брейкбийт атака продължаваше, като разпознавах – разбира се – парчета като Breathe, Poison, Firestarter, Voodoo People, Smack My Bitch Up. Леле, наистина всички бяхме Out of Space! Пълна лудница, тотално хипнотизиране и пренасищане с музика, светлина, танци и емоции. All my party people in Bulgaria, are you still with us, I can’t hear you?!!! Точно един час (едва? ) от началото на сета, Prodigy се прибраха, за да се скрият поне за малко от изпепеляващата жега, щедро разпръсквана от светлинните панели на сцената. Машини, направо машини. Хората, нали, не техниката. Невероятни. Не оставиха (както после разбрах, 16-хилядната!) публика да дюдюка дълго, а се върнаха и забиха последните си три парчета, предвидени за биса (вижте снимка на сетлиста им, както и всички останали от вечерта, тук). Така към 00.30ч всеки от нас си наложи да върне съзнанието си на Планетата Земя, Европа, България, Бургас, Централен плаж, да положи усилие да размърда схванатите си кокалаци, да се отдалечи от сцената и да си потърси вода, ако иска да оцелее като биологичен вид.

Докато бавно се възвръщах към живот (преди и след Prodigy:), седнала на пясъка пред огражденията на 2 метра от вълните, дори успях да видя падаща звезда от станалите прословути Персеиди.

Разбира се, пожелах си още много такива фестивални емоции и мигове, в които живеем пълноценно и които ще помним дълго, дълго!...

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 17

mamamemi — Tue, 27 Jul 2010 15:57:57 -0400

Ваканция в библиотеката!

От доста време обмислям да пиша нещо за детското четене. Поне от януари тази година, когато една кротка вечер направих на децата си тази снимка:

Така и не намерих подходящ момент до днес. До когато заведох децата в Детския отдел на варненската библиотека, където през юли се провежда инициативата "Ваканция в библиотеката" - по два часа предиобед доброволци и деца обсъждат книги, списания и издания на някаква тема. Само игра и забавление, никакво задължение. Има и други какички гимназистки, но за мен главния двигател, PR и изпълнител на акцията беше човека-доброволец, превърнал всичко, с което се захване (а то не е малко, повярвайте) в чист професионализъм - Елица Бръмбъл Матеева Дръмбъл!

Та, досега са чели книжки за спорта, за киното, за пирати и съкровища, днес беше за фокусници и правене на фокуси, а утре ще е за мумии и пирамиди! Жестоко, нали?! Ние бяхме в пълен състав и - въпреки нЕкои съмнения - Малката Беля беше много спокойна и заинтересована, първо рисува, гледа фокуси и им ръкопляска...

..., а после си разгледа всички налични броеве на сп. Мечо Пух.

Що се отнася до Голямата Беля... тя беше видимо впечатлена. Едва успя малко да погледа и да направи някой и друг фокус...

..., когато хукна да си вади читателска карта и да си избира книги за вкъщи! Служителката беше много внимателна и видимо доволна, че е резултат от инициативата им, но повече от необходимото обстоятелствена;) Дотолкова, че Кристина едва я дочака да каже как трябва да си пази картата, да не я топи в морето и да пази книжките... През цялото време я гледаше в ръцете с жаден поглед и току посягаше към лелеяната карта:) След това с ентусиазъм си избра една енциклопедия за динозаври, книжка за принцеса и дори се подписа на разписката:) Първият й подпис изглежда така:

Преди да изложа на вниманието ви как и аз се изложих пред децата...

..., ще уточня - да, Крисата може да чете от 5-6 годишна, а след предучилищната вече е гладко, не че се хваля, но е факт, млъквайте! Съжалявам, но трябва да кажа и че до края на деня прочете нещата, утре ще ги върне и ще си вземе нови.

Та, накрая не можах да откажа на Елочка и двете направихме велик фокус със съвсем истинска левитация над масата!

Това беше наистина чудна ваканция в библиотеката! Благодарим ти, библиотеко "Пенчо Славейков", благодарим ти, Елочке...Жалко само, че самата библиотека излиза във ваканция през август, но е толкова хубаво, че е толкова близо до нас и на път от и за училище, нали? ...

Геноцид срещу българските деца и болни - епилог след 6 месечно удряне на главата в стената

mamamemi — Tue, 20 Jul 2010 09:00:06 -0400

Мда, епилог.

2010-та започна, преполови се и върви устремно напред, докато нищо особено по каузата за лекарствата не се променя. Излъгах. Променя се, но за по-лошо. Не ми се иска да го казвам, но няма как да не сте го забелязали. По-лошо не само по отношение на липсващи лекарства за болните деца, но и за юноши, младежи, възрастни и стари. Не само за онкоболни деца, но и за такива с кожен меланом. Не само за лечение на рак на бъбрека и кръвта, но и за трансплантирани пациенти, за ХИВ позитивни, за... Не само...

Ако случайно още не сте ги срещали, можете да видите новини за идентични проблеми, животозастрашаващи липси и геноцид срещу пациенти... тук, също така и... тук, а още и ...тук, продължаваме и... тук. Има и още, нали? Тотално извън контрол. И сега какво?

Да, обаче някак си аз вярвам на здравната министърка, след като я гледах в Панорама миналата седмица. (Потърсете малко по-назад Панорама от 16 юли 2010 и изгледайте първите 32 минути тук). Във всяка една област от здравеопазването имало нужда от драстични промени, каза тя и натърти - "Съжалявам". Ми, така е. Обеща видими резултати от 2011-т, обеща нова апаратура, точни изследвания, адекватни диагнози, навременно лечение. Обеща специални грижи за онкоболните, точно в частта за често фаталното забавяне на лекаствата. В тази връзка отново обеща оптимизиране системата на търговете за набавяне на медикаменти. Обеща. Отново. Иска ми се да вярвам. Ще чакаме, нали? Който може, де, който не може... сам си решава. Моето предложение е тук, ако някой пита. Универсално за всички подобни случаи, със сигурен резултат в полза на пациента. Ееех, да беше метод за отслабване - щяхме да се избиваме да го прилагаме, а то...;)

Друго какво исках да кажа? А, да - и все пак продължаваме на дълбаем. Каузата ни с липсващите лекарства за децата, болни от левкемия, е качена онлайн в читателските Каузи на Капитал. Там предлагаме цели три вида решения - конкретно за децата, после за всички болни от редки болести (това - между другото, подкрепено и от Капитал - за създаване на онлайн регистър с пациентите и въобще някаква ясна класификация, задължително и конкретно лечение и т.н.) и накрая за всички болни, нуждаещи се от лекарства, закупени и осигурени чрез търг. От нас - майки, бащи, домакини, служители, активисти - толкова. А представете си ако се намесят армията МЗ юристи, специализираните пациентски и здравни организации, лекари, доценти, професори в областта, международни икономисти...

Както вече съм писала тук-там: трябва ни генерална промяна в здравеопазването с цел премахване на безумните административни прагове и предлагането на поносими условия за фирмите, които договарят жизненоважни лекарства без аналог. Дори ако трябва при лекарствата и болестите-сираци да са при неизгодни за държавата условия. Това е. Но ... да, има но, разбира се. Но за това трябва здрав разум, политическа воля и държавнически компромис в името на българските хора. Които през последните 20 години очевидно липсват.

Сега сме на дъното. Време е за оттласване, за което трябват малко повече общи усилия.

Накрая ето ви и един пример за мотивация - общите шестмесечни усилия на гражданското общество и доброволни адвокати успяха да освободят бременното арменско момиче Аревик от Дома за чужденци Бусманци. Както се казва тук: "Стъпка по стъпка, беше проправен път там, където в България го нямаше". Ето това е реално, нали?

Така че - епилог, но обнадеждаващ :)

Геноцид срещу българските деца - какъв е резултатът след почти 5 месеца

mamamemi — Mon, 21 Jun 2010 15:30:40 -0400

Ура, ура, най-после има резултат! Ето го:

"Решен е проблемът с лекарствата за деца с онкохематологични заболявания"

Хайде честито, живи-здрави и да се виждаме само по приятни поводи!...

**************

Какво, още ли сте тук? Не сте свикнали да ви говоря така, прозвучах ви фалшиво? Прочели сте статията от линка? Не трябваше! Така най-вероятно сте разбрали, че:

*Проблемът с Пуринетол е решен едва до края на годината и то чрез крехкото равновесие на дарителството;

*Проблемът с тоталната липса на интерес у производителя на Ел-аспарагиназа е решен чрез... алтернативно-незаконен начин на финансиране на закупуването на лекарството. Забележително!

Тази така предложена опримистична новина е била забелязана случайно от един заинтересован родител във вестник "Здраве". После той си направил труда да я потърси онлайн и така стигна и до нашата група. Същата тази група, която месеци наред се моли за капка информация, апелира за повече хуманност в хуманната медицина и наистина й пука за болните деца. Тази многохилядна група, която е представителна извадка на цялото ни (гражданско) общество.

Освен, че узнаваме "решението на проблема" случайно и между другото, въпреки множеството официални искания за информация, ние сме стреснати от крайно изкривената истина в така представената победа. Това, което статията не казва и което не особено запознатите хора няма как да знаят е, че:

*Ако до края на годината не се вземат решителни мерки за процедурно регулиране доставките на Пуринетол и удовлетворяване на производителския интерес, на Глаксо така ще им писне от чудната БГ-МЗ-ВГЗ тайфа, че ще ни зареже да се оправяме без повече милостини. Тъй като Пуринетол няма аналог, за нас и нашите болни деца ще стане наистина интересно (да се чете "мракобесно").

Хоратя няма как да знаят, че:

*Ако все пак от МЗ убедят производителят на L-asparaginase да им играе по безумната свирка и им плати лиценз по схемата 'кон за кокошка'; ако все пак преместят търговете за лекарства от МЗ в НЗОК; ако все пак уеднаквят болничните и лекарствените протоколи и ако се стигне до заплащането на медикамента, от Център Фонд Лечение на деца ще кажат - "ха-ха-ха, мили деца, пари във фонда няма, спасявайте се като другите ни пациенти". Или - "предишното ръководство може и да го е гласувало, но сегашното разбира, че това противоречи на Устава на Фонда и отказва да нарушава закона от своя страна". Или нещо друго, също толкова основателно, което да покаже, че това също не е и не може да бъде постоянно решение.

Изобщо цялата статия е манифест на безпомощността. Безпомощност на обществото и на институциите като Омбудсмана, а непригодност на институциите като Здравното министерство, Министерски Съвет, Президент, Държава... Те просто не стават. Но в никакъв случай не искат да си го признават. Така още по-жалки стават.

Но ние не сме ли по-жалки? Като го осъзнаваме и се примиряваме?

Ето какво. Пределно ясно се видя, че така няма да се получи. Апелирам останалите да следят темата родители на засегнати деца да се намерят, обединят и заведат колективен иск срещу Държавата. Тук, че в Страсбург ще ни се смеят. Няколкото ключови дела на онкоболни, печелили безпркословно срещу Държавата (Теди Захариева, Ангелина Бонева) създадоха сериозен прецедент.То няма и как да има друго решение на съда, докато имаме тази Констутиция и приемаме тези европейски закони. И тогава вече ви гарантирам засилен медиен интерес по делото и още по-бърза и ефективна положителна развръзка.

Та така, ние - Спаси, дари на..., групата - бяхме дотук. Сега сте всички вие и ...пак ние. Ако искаме да ни има. Ако искаме да не ни е срам от децата ни. Ако искаме да се усещаме нормални хора. Европейци.

Просто трябва да сме заедно. Знаете къде да ме намерите. Целувки!

Меми

Геноцид срещу българските деца - какъв е резултатът след 4 ½ месеца...

mamamemi — Sat, 12 Jun 2010 09:22:10 -0400

Липсващите лекарства за онкоболните деца

Резултат, що се отнася до институции, министерство и др. - няма. Резултат, що се отнася до медии и наши писма - се очаква. (Опитвам се да не се замислям докога ще очакваме и как това чакане се отразява на пряко засегнатите и техните близки).

Насред известно затишие и състояние близко до вакуум по нашата кауза, попаднах на един сайт за качване на прессъобщения и гарантираното им изпращане до над 250 български медии от всякакъв калибър - електронни, хартиени, регионални, национални и специализирани.

Press Bulgaria

ми се видя чуден и веднага ми светна лампичката! Свързах се с момчетата и те дори ми заявиха, че за тази кауза няма нужда да пращам смс-а, който по принцип придружава услугата. Дори заради нас промениха софтуера и направиха възможно прикачването на всякакви файлове, не само .jpg, както беше преди моето включване. Страхотно, нали? И така, след известно уточняване на текста с приятелите от Спаси, дари на... го изпратихме на 8-ми юни следобяд, с прикачено последното ни писмо до вече-не-толкова-новия здравен министър. Всичко хубаво, само че ... о, хайде, сещате се... до днес няма резултат! Ама никакъв! Не мога да кажа, че съм изненадана, просто разочарована. Това обаче все още е далеч от отказана.

Та, днес писах пак на Денислава Симеонова от Капитал Каузи. Спомняте ли си, че тя присъства на обсъждането при Омбудсмана на 12-ти април 2010 и след това ме увери, че Капитал ще застане зад каузата за всички липсващи лекарства (които не са малко и за ужас на болните се увеличават) и дори ще разработи онлайн регистър в помощ на хората. Писах за това още през април тук. Това благородно (но и много трудно) начинание още не се е осъществило. Затова сега отново им предлагам да направим кауза само с тази частна тема, чието евентуално положително разрешение да се яви прецедент и да открие пътя към решаване на целия казус. Да използваме досегашния си опит и резултати, да ги подкрепим с предписанията на Омбудсмана и въобще всички да съсредоточим усилията си в една точка. Как ви звучи?

Ще чакаме отговорът на Денислава с надежда. Няма да се изморя да настоявам, че децата ни заслужават да растат и живеят в нормална страна. Обратното на безумна. Нали така?

Update: Денислава ми писа веднага! Никак не е забравила каузата ни и предлага да я подготвим като Читателска кауза. Например като тази тук. Ще стане, ммм, тези дни. И нощи.