Mama Memi

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 17

mamamemi — Tue, 27 Jul 2010 15:57:57 -0400

Ваканция в библиотеката!

От доста време обмислям да пиша нещо за детското четене. Поне от януари тази година, когато една кротка вечер направих на децата си тази снимка:

Така и не намерих подходящ момент до днес. До когато заведох децата в Детския отдел на варненската библиотека, където през юли се провежда инициативата "Ваканция в библиотеката" - по два часа предиобед доброволци и деца обсъждат книги, списания и издания на някаква тема. Само игра и забавление, никакво задължение. Има и други какички гимназистки, но за мен главния двигател, PR и изпълнител на акцията беше човека-доброволец, превърнал всичко, с което се захване (а то не е малко, повярвайте) в чист професионализъм - Елица Бръмбъл Матеева Дръмбъл!

Та, досега са чели книжки за спорта, за киното, за пирати и съкровища, днес беше за фокусници и правене на фокуси, а утре ще е за мумии и пирамиди! Жестоко, нали?! Ние бяхме в пълен състав и - въпреки нЕкои съмнения - Малката Беля беше много спокойна и заинтересована, първо рисува, гледа фокуси и им ръкопляска...

..., а после си разгледа всички налични броеве на сп. Мечо Пух.

Що се отнася до Голямата Беля... тя беше видимо впечатлена. Едва успя малко да погледа и да направи някой и друг фокус...

..., когато хукна да си вади читателска карта и да си избира книги за вкъщи! Служителката беше много внимателна и видимо доволна, че е резултат от инициативата им, но повече от необходимото обстоятелствена;) Дотолкова, че Кристина едва я дочака да каже как трябва да си пази картата, да не я топи в морето и да пази книжките... През цялото време я гледаше в ръцете с жаден поглед и току посягаше към лелеяната карта:) След това с ентусиазъм си избра една енциклопедия за динозаври, книжка за принцеса и дори се подписа на разписката:) Първият й подпис изглежда така:

Преди да изложа на вниманието ви как и аз се изложих пред децата...

..., ще уточня - да, Крисата може да чете от 5-6 годишна, а след предучилищната вече е гладко, не че се хваля, но е факт, млъквайте! Съжалявам, но трябва да кажа и че до края на деня прочете нещата, утре ще ги върне и ще си вземе нови.

Та, накрая не можах да откажа на Елочка и двете направихме велик фокус със съвсем истинска левитация над масата!

Това беше наистина чудна ваканция в библиотеката! Благодарим ти, библиотеко "Пенчо Славейков", благодарим ти, Елочке...Жалко само, че самата библиотека излиза във ваканция през август, но е толкова хубаво, че е толкова близо до нас и на път от и за училище, нали? ...

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 16

mamamemi — Sun, 27 Dec 2009 00:27:03 -0500

Децата и подаръците / а.к.а. Родители срещу родители/

Децата от предучилищната група на дъщеря ми ходиха на коледно куклено представление с раздаване на подаръци накрая лично от Дядо Коледа на сцената. За целта всички родители бяха подканени да приготвят по някое дребно подаръче за детето си и да го оставят предварително и незабелязано от него в училище.

Голямата ни дъщеря е любопитна, искаща внимание и вещи, като повечето съвременни деца. В същото време не е привикнала на прекалено изобилие и угаждане на всяко нейно желание, напротив. И все пак около празниците всички деца се... настървяват. Тя се вълнуваше, чакаше и броеше дните.

Приготвихме й ръчен часовник - син, симпатичен и не особено скъп (след като предишният й беше брутално надъвкан от кучето на родителите ми преди няколко седмици). В малко пакетче с панделка и етикет с името й във формата на елха - пълна романтика. И така, цял ден чакахме да видим реакцията й, дори очаквах възторжено обаждане в офиса, вечерта веднага я попитахме и ...получихме уклончив, възпитан отговор - да, подаръка й е харесал.

С баща й бяхме покрусени, защото тя беше покрусена, въпреки че героично се опитваше да го скрие. След умел разпит се оказа, че другите деца са получили както средни, така и големи подаръци, че нейният е бил най-малък и дори някои са й се подигравали за това. Ето, значи това било да ти се свие сърцето от жал и мъка за детето...

Нашите внимателни уверения, че не е важно колко е голям и скъп подаръка, стига да е хубав, да му се радва и да е подарен с обич; че тя ще си го ползва дълго време, докато другите деца отдавна ще са счупили или забравили играчките си; че те са реагирали така, защото дори не познават още часа; че всеки може да подари голям опакован балон, а всъщност отвътре да е въздух... - бяха приети от нея с временно ободряване. Ние се успокоихме и уверихме в правилния си избор. Донесъл леко разочарование сега, но носещ положителен дългосрочен отпечатък.

Но когато тя тихо ми каза, докато си миеше зъбите с наведена главица и тих гласец - "И все пак, предпочитам да бях получила по-голям подарък"... е, тогава мразех всички останали родители. Всички комплексирани, демонстриращи превъзходство родители, които поставят децата си в позиция на съревнование едно с друго още отсега. Показно, егоистично и не особено възпитателно.

Струва ми се, че за следващия път все пак ще оставим малките подаръци за домашния дядо, м?...

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 15

mamamemi — Wed, 25 Nov 2009 21:11:09 -0500

Дълго време се чудихме кой е най-подходящия спорт за шестгодишната ни дъщеря. След няколко неуспешни опити (от които най-жалък беше художествената гимнастика, уви!), открихме тези два, в които засега е доста добра:

Плуване и катерене по стена, та-даам!

Пасват й идеално на темперамента, обират излишната енергия и ускоряват физиологичните дейности като ядене и спане - какво повече може да желае един родител на дете!:))

Та, тази вечер двете с нея отидохме с колелата до залата със Стената. Кристина успя да я изкачи за първи път до горе. Два пъти! Специални благодарности на Алдо, Роско и останалите какички и батковци-шампиони от ВАРНАКЛАЙМИНГ!

Общо взето, през цялото време аз я догонвах с изплезен език и зяпах нагоре с изкривен врат.

Е, чудно ли е тогава, че сега съм много по-скапана от двете?

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 14

mamamemi — Sat, 21 Nov 2009 22:19:28 -0500

Убедена съм, че можем да постигаме целите си, само ако сме активни.

В израз на своята подкрепа към инициативата, реших да цитирам дословно част от мое писмо до най-добрата си приятелка, която живее и ражда в бяла Европа. Писахме си го вчера, цитатът е споделен съвсем набързо, нередактирано и разговорно, както ясно се вижда.

"Положението наистина е очайващо, наистина трябва да се промени, но си права, че не е това начина. Най-хитро е като си постигаш целите с методите на врага, но не ме питай какви са, не знам:))) Трябва първо на гражданско ниво да се инициира, после на политическо, от там министерско и тогава да слезе до болници и отделения. А това - да, пак си права - не виждам да стане до 50 години, с нашите пост-комунистически темпове. Най-малкото трябва да измрат всички сегашни нафталинови доктори, преподаватели, че и няколко курса от студентите им:))) И трябва повече да ходят на специализации и да гледат как е по света."

Така че - този протест е супер, но е само първата крачка. Присъединете се към него, но продължете да работите по всички фронтове. За да искаш промяна, трябва да предлагаш решение. Моето с измирането не е съвсем лошо, нали? :--))

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 13

mamamemi — Thu, 29 Oct 2009 23:36:53 -0400

Децата и страшните неща

Не си падам по страхотии. Не толерирам често безгласното приобщаване на децата ни към тях. Побеснявам и се мятам към дистанционното при началото на трейлър на доста кървав и мистичен тв сериал (който иначе аз гледам, много ясно), прокраднал се по време на съботния сутрешен детски блок. Ядосвам се на започващата веднага след края на „Лека нощ, деца” безумна реклама, която унищожава със замах успокоителния ефект от Сънчо. Не допускам „глупави” детски филми, които не са точно глупави, а безобразни. Не мога да разбера родители, които казват: Е, той в началото се страхуваше и сънуваше кошмари, но после свикна. А?!? / познато още като WTF?!?/

Сигурно заради това почти седемгодишната ми дъщеря се кикоти и закрива лицето си в шепи, каже ли някоя думичка, отдавна архаична и по бебешки звучаща за повечето й връстници. Сигурно заради това рисува, изрязва и лепи по стените симпатични призраци, които са „нейни приятелчета и я пазят през нощта”. Заради това при нея всякакви наивни трикчета и семейни ритуали за прогонване на нощните страхове, измислени от баща й, действат безотказно.

Въпреки сериозният риск да стане аутсайдер, все пак мисля това за по-правилен подход, отколкото липсата на всякакъв контрол и цензура по отношение на телевизия, разговори, картинки в списания и книги, неподходящи за възрастта на децата ни и оказващи им по-голямо влияние, отколкото мислим.

Така и така заговорихме за това / :)/ , та си мисля, че няма да е лошо да го даваме по-полека с наближаващия т.н. „Хелоуийн” и прилежащите му уж забавни вещици, прилепи, духове, чудовища и озъбени тикви...

А вие?

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 12

mamamemi — Wed, 23 Sep 2009 00:06:32 -0400

Толкова се вдъхнових от подбудителя на предния ми пост, че дори измислих свое нещо в подобен стил - кратък, но логически пъзел за решаване от дъщеря ми, когато утре извади кутията си със закуска за междучасието. (Да не говорим, че дори пиша в два поредни дена - наистина ще да съм вдъхновена:)

А ето я и т.н. изненада, ако въобще я намери или ако въобще се сети за закуската си:

Домашна баничка, нарязана на парченца, с приложена виличка!:) Знам, знам, виличката съвсем не е еко и никак био, но кой знае какво приложение може да има истинската... И без това едва я възпираме да носи прясно закупения си от Етъра ... нож!