Mama Memi

Спечелих конкурс за криминален разказ, хехе!

mamamemi — Sun, 10 Jan 2010 23:19:41 -0500

И досега бях, но вече съм заклет фен на списание Осем. Щом видях обявения конкурс за продължение на криминален разказ, един глас ми каза: непременно пиши! И, въпреки че нямах сигурно усещане и категорична нагласа за победа, бях поставила няколко подмолни капана, които ми осигуриха лелеяната победа, оле! Доста яко - криминален разказ и аз, а?

Ето как изглежда част от моите 15 минути слава, в бр.12/2009г, а ето тук най-любопитните могат да намерят целия сканиран текст.

Въпреки, че са ми прецакали заглавието (поне ВИЕ разбирате, че за Световния мир е лека автоподигравка, нали?) и не съм сигурна, че харесвам картинките към разказа, цялото нещо е супер приятно, наистина... :)
Освен това моето е втората част, а последна ще е третата. Което означава - да - че има време и може някой от вас да се включи! Оставила съм много заплетена ситуация за следващия автор, но вярвам, че сред вас има майстори, които могат да се заловят, о, да.

И, както се казва в една любима моя книга - "Всеки има поне двама ангели-пазители, независимо от своята вяра, характер и начин на живот - друг е въпросът, обаче, дали ги слуша и колко"...

Поздрави, Меми

Blog Action Day 2009!

mamamemi — Thu, 15 Oct 2009 09:46:24 -0400

Ето какво пише любимият ми Друнвало Мелхизедек* по повод климата днес:

„Тук ще разгледаме само четири или пет от проблемите на Земята, макар че в момента се разиграват много различни сценарии. Ако дори само в един от тези сценарии нещо се обърка, всичко живо на Земята ще загине окончателно. Днес всички те са на ръба – въпросът е само кой от тях ще поддаде пръв. И ако само една от системите изчезне, всички останали ще я последват и на Земята повече няма да има човечество. Това ще бъде нашият край и ние ще свършим като Марс или като динозаврите. Не много отдавна, в началото на ХХ век, на Земята е имало 30 милиона живи организми – 30 милиона различни форми на живот. През 1995г бяха останали 15 милиона. За да се създадат тези живи форми, са били необходими милиарди години и само за няколко мига – някакви си сто години – половината от живите същества на нашата мила планета изчезнаха. Сега на различни места в света измират по 30 в секунда.

Ако можехте да наблюдавате Земята от Космоса, щяхте да видите, че тя умира много, много бързо. Ние обаче си живеем така, сякаш нищо не се е случило и всичко е наред. Трупаме пари в банките, караме си колите и продължаваме да живеем в заблуда. Така че, ако бъдем откровени, ситуацията на Земята в момента е на живот и смърт, но сякаш малко хора са наистина сериозно загрижени за проблема.”

Така. Това е писано преди 11 години. От тези 15 милиона живи организми, колко ли са останали днес? Може би ще ни го кажат на Конференцията на Обединените Нации за климатичните промени в Копенхаген през декември? Ще следя с интерес.

Междувременно аз ще продължавам да не ям месо; да използвам биоразтворими миещи, почистващи и перящи препарати в домакинството си; на улицата да си пазя боклука, докато не попадна на кошче; да се замислям за алтернатива всеки път, преди за запаля колата си; да спирам водата, докато си мия зъбите; да си нося ушита платнена торбичка за пазаруване и да не се страхувам, че ще се изцапа, защото си я пера; да членувам в ПП„Зелените” и няколко други фондации и организации; да участвам в петиции, инициативи и граждански сдружения; да недолюбвам и избягвам пластмасовите и ПВЦ опаковки и много други неща, за които вече не се замислям. Възпитавам и децата си така.

Малки неща, дребни неща, но - по силите на всеки. А какво ли би станало, ако наистина всеки от нас ги прави?

Рисунка от 6 годишната ми дъщеря

*Drunvalo Melchizedek. The ancient secret of the flower of life, vol.1 Clear Light Trust, 1998. (Друнвало Мелхизедек. Древната тайна на цветето на живота, том 1. Аратрон, 2006, стр. 127)

Да или не, а дне или нда - най-добре:)

mamamemi — Tue, 13 Oct 2009 15:10:25 -0400

Още една блог игра, която отдавна се върти. Аз съм я попреглеждала, но не съм очаквала, че чак сега ще ме сполети:)

Еех, еех... Ако не ме беше поканил чудесния човек Венци-fen, сигурно нямаше и да я попълня (упс, клише!). Но тъй като на него не мога да откажа (така си е, но още едно!), ще я драсна, пък да видим ще има ли допълнителни въпроси. То и без това прочитането на нещо такова няма особена стойност, също като прочитането на дневния хороскоп - отразяваш и веднага забравяш :) Поне ако имаше някакви обяснения - да се захили човек на някоя глупост, пък то...

Е, хайде, няма що... :)

Били ли сте арестувани? - Не

Целували ли сте някой, който не сте харесвали? - Да
Спали ли сте до 5 следобед? - Мне
Изключвали ли са ви от училище? - Не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? -Не
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? - Не
Уволнявали ли са ви от работа? - Не
Уволнявали ли сте някого? - Не
Пели ли сте на караоке? - Да!
Насочвали ли сте оръжие към някого? - Не
Целували ли сте се под дъжда? - Не
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? - Не
Виждали ли сте някой да умира? - Не
Играли ли сте на бутилка? - Да
Пушили ли сте пура? - Не
Седяли ли сте на покрив? - Да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? - Не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? - Оо, да...
Чупили ли сте си кост? - Не
Бягали ли сте от училище? - Е, как!
Яли ли сте насекоми? - Не (и умишлено)...
Ходили ли сте насън? - Не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? - Да
Карали ли сте мотоциклет? - Да
Късали ли сте с някого? - Да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? - Много ясно!
Летели ли сте с хеликоптер? - Не
Бръснали ли сте си главата до голо? - Не
Скачали ли сте от покрив? - Не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? - Да
Яли ли сте змия? - Не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? - Да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? - Е, не!

Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? - Да
Участвали ли сте в банда? - Не

Показвали ли са ви по телевизията? - Мне
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? - Да
Плували ли сте голи? - Не
Правили ли сте шевове на нечия рана? - Не
Карали ли сте сърф? - Не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? -Май не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? - Да
Били ли сте оперирани? - Не
Тичали ли сте голи на обществено място? - Не
Карали ли са ви с линейка в болница? - Не
Губили ли сте съзнание, без да пиете? - Не
Пикали ли сте в храстите? - Да
Бягали ли сте от полиция? - Не
Дарявали ли сте кръв? - Не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? - Не
Яли ли сте крокодилско месо? - Не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? - Не и топлокръвно
Попикавали ли сте се на обществено място? - Не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? - Не
Рисували ли сте графити? - Не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? - Не
Слагали ли са ви белезници? - Не
Вярвате ли в любовта? - Да
Били ли сте се? - Да
Крали ли сте нещо? - Не
Яли ли сте охлюви? - Не
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? - Да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? - Да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? - Не
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? - Да
Нападало ли ви е куче? - Не
Били ли сте съдени? - Не

Така. Досадих дори на себе си :)

Е, и? Да кажем, че някои въпроси са любопитни, но повечето са скучни и откровено досадни. За много имах силни изкушения просто да изтрия, но устоях.

Е, и през това минах:)

Ооо, ох - ами сега, кого да натопя? Ок, тогава нека да са обичайните ми жертви: Лю the Denichero, Astilar и Niko The Laringophon :)). Sorry, dudes. Все пак ви давам право на избор. Ако не искате - веднага!:)

Целувки!

Снимката е от тук.

6 (не) важни неща, които ме правят щастлива

mamamemi — Thu, 02 Jul 2009 23:25:51 -0400

Отново верижна игра, отново не мога да устоя :)Хайде да видим сега...

1. Кафето.

Мда. Само ако ме хванат в наистина заплетена ситуация и ми кажат „Кафето или живота!”, само тогава (може би) бих се отказала от кафето. Дозата ми е 4 големи чаши на ден, по график. Обичам да се хвана за спасителната мисъл веднага, след като съм грубо и безкомпромисно събудена в ранни зори. Спокойно ми е, че имам още едно за малко по-късно, тъй като първото е било само за лека загрявка и е постигнало още по-лек ефект. Ммм, наслаждавам се на третото след обяда и се отдавам на четвъртото в късния следобед, да ме държи почти до ранното утро, където ме чака спасителната мисъл за първото.

2. Четенето.

Нещото, което ме поддържа нормална.

Е, хайде, няма нужда да се смеете сега...

Еее, стига де!

Млък!

3. Писането.

Случвало ми се е да ми кажат насред някоя особено бурна домашна вакханалия: „Ех, какъв разкош, какво ли ще правиш след няколко години, когато къщата ти се изпразни?” Така се размечтавам, че се опасявам, че ми личи! Винаги съм искала да намеря това нещо, което мога да правя с часове, откъсната и апатична към околния свят. Е, намерих го - по ирония по време на най-психарския период на жовота ми, в първите месеци от раждането на втората ми дъщеря – и това е писането. Всички банални изрази ще свършат работа тук, но наистина беше ... непреодолим импулс с ярки последствия. И съвсем не говоря за блога, той се появи по-късно. Така че, възможността да имам време за писане (и довършване на някои прелюбопитни проекти) ме топли някъде дълбоко и ми дава усещане за завършеност и спокойствие.

4. Интернет и всичките му производни.

Мда, тук няма да изпадам в пространни откровения. Всичко, което си мислите, е вярно. Поне това, в което ме подозират жените. Това, в което ме подозират мъжете – не, просто не ме влече. Не си падам по компютърни игри, нито по мрежи, благодаря. Ааа, вие си помислихте друго? Абе... не, твърдо варненско не!

5. Музиката в ей тези тук слушалки и по концерти.

По възможност силна, бърза, ритмична и почти брутална, но с мелодичен вокал. Ходенето по концерти и клубове и фестивали от рода на е този тук.

6. Тъпченето с малини от двора с шепи.

С децата се надпреварваме. Разбира се, аз съм най-бърза и с най-големи шепи. Добре, че има много узрели малини, иначе (може би) щях да се чувствам (леко) гузна.

Имам ужасното усещане, че пак се взех прекалено на сериозно. Освен това се издъних в условието – страхувам се, че всички са ми важни. Е, като им мине сезона, малините ще отпаднат от списъка, но тогава ще ми е важно нещо друго зреещо.

Съжалявам, Бу, рискът на изпитващия. Надявам се другите да са ти писали неща от рода на „мириса на земята след дъжд” и „шума на вълните”... Бе, те и моите са доста банални, но са ми важни и СА СИ МОИ!

Така. Предизвиквам да направят по 5 лицеви опори, 10 коремни преси, 10 подскока на място и 4 превъртания с въже без да се оплетат като жалки пилета, както и да напишат своите 6 неща, които ги правят щастливи през такова горещо лято, следните блогърчета:

Моят приятел Фен-ци @fen.blog.bg

Моята приятелка Деница @ natisparite.com

Стела @decocentric.com (която се е покрила, защото има БЕБЕ, но аз пък имам ДВЕ - намек:)

Тишо @asktisho.wordpress.com (който излизал във ваканция, но може да направи компромис:)

Кривата рошла @deni4ero.wordpress.com

Марфа @amrfieta.wordpress.com (стискайте ми палци да не ме схруска на закуска!)

(правилата: линк към този пост, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)

Аз ще бъда яка баба :)

mamamemi — Mon, 15 Jun 2009 00:25:03 -0400

Също като вас, и аз не си падам по политика, а още по-малко - по политици. Точно заради това ще гласувам за Зелените.

Колкото и да ми е странно обаче, засега повечето хора уж искат, а не правят. Уж мислят, а пък то - не съвсем. Е, добре, на мен не може да ми повлияе колко "слабо" или колко "безнадеждно" е положението. Все още използвам главата си предимно за мислене, а останалата част - за правене :) Надявам се и повече други да са като мен.

Тогава - сигурна съм - ще доживея следния диалог:

- Бабо, ти от коя партия си?

- Аз, бабиното, гласувам за Зелените още от момента на създаването им, въпреки че в началото почти никой не гласуваше за тях, представяш ли си?

- Ааа, баси яката баба, дето имам!

ДЕНЯТ НА ЗЕМЯТА

mamamemi — Wed, 22 Apr 2009 15:01:50 -0400

Вижте какво си намерих:

Страхотно е, нали? :)

Картинката е от тук (чудесно място под блоговото слънце - на "ти" с парите и Деница:)

Хайде да мислим за Земята не само днес, навити?