Иван Бояджиев : онлайн разкази и коментари

Индиго_5 глава

storyteller — Sat, 03 Jan 2009 23:57:47 -0500

Въпреки че бях се зарекъл да пусна V глава на Индиго още преди около седмица, факторите почивка, празници и мързел се оказаха по-силни от мен. Днес пускам началната част на главата, окончанието й е все още в процес на доработка.

глава

***

Постави клопка и сам падни в клопка

Беран се събуди малко преди алармата на електронния будилник да прекъсне съня му. Въпреки целия стрес, с който той трябваше да се сблъсква всеки ден, сънят му не страдаше чак толкова. Винаги успяваше да затвори очи поне за 5-6 часа. Особеността на работата му понякога не му даваше дори и 2 часа спокоен сън, но като цяло агентът се справяше. Прагът на психологическата му издръжливост беше завиден. На пръв поглед това беше съвсем флегматичен човек, с лице лишено от всякакви изражения на емоция, но в същото време с доста мек тембър на гласа.

Наистина, ако на улицата го спре човек и го помоли за упътване до някоя сграда наблизо например, непознатият ще получи много спокоен и благ отговор и дори усмивка. Този случаен минувач никога не би си помислил, че току-що е говорил с хладнокръвен боец и таен агент. Просто такава беше работата на Беран- да не събужда подозрения, никога.

Агентът вече беше станал от леглото и се освежаваше в банята. Изми лицето си, зъбите си и след това се отправи към другата стая, която основно се ползваше за гардеробна, склад и други подобни цели. В пода, встрани от големия дрешник, имаше скрита метална каса. За допълнителна маскировка отгоре имаше постлан килим с поставено отгоре му неголямо шкафче.

Беран премести шкафчето и килима и внимателно махна най-горния капак, оформен като неразделна част от паркетната настилка. Сега идваше ред и на металната каса. Беран вкара ключа, който държеше в ръката си, в бравата на контейнера и го завъртя. Сега трябваше и да завърти копчетата до бравата, за да се получи верният код за пълно отключване.

Агентът направи и това. Зъбците в металната вратичка издадоха скърцащ звук и той я вдигна. В обемната кутия имаше известна сума пари, завити в найлонов пакет и боен арсенал включващ дори автомат, разглобен и сложен в малко куфарче, за да не заема излишно място. Беран взе пистолета, който лежеше до пакета с парите, както и четири пълнителя към него.

Щеше да вземе синия Форд в 10 часа, да направи обиколка в сектора, по който трябваше да се движи в съответствие с операцията и в 12.00 трябваше вече да е пред паметника откъдето да вземе Кудрон. Колегите му щяха да следват придвижването му и да му докладват постоянно по телефона.

Преди да излезе Беран трябваше да получи окончателно потвърждение по служебния телефон в квартирата. То щеше да значи, че всички са в готовност за началото на операцията.

Докато чакаше позвъняването Беран се облегна на перваза и се загледа през прорезите на щорите. Улицата беше както винаги спокойна, с малко минувачи и никакви необичайни подробности. Съзерцаването на улиците се беше превърнало в навик на агента. От една страна той следеше обстановката около себе си, а от друга по такъв начин като че ли отпускаше мислите си. Навярно през прозореца той виждаше отражението на собствените си вълнения и проблеми, изхвърляше ги от съзнанието си и ги разглеждаше отстрани.

Съзерцанието му бе прекъснато от сигнала на телефона в стаята. Беран отиде до него и вдигна слушалката.

-Да…

-Степен „0” на степен „1”, повтарям- степен „0” на степен „1”. Приеми!

-Степен „0” на степен „1”, разбрано, приемам.

Това шифровано съобщение най-общо казано значеше, че операцията започна.

Беран затвори и отиде да вземе якето си и ключовете от колата. Погледна кои документи е взел и се отправи към входната врата, пътьом слагайки миниатюрен микрофон в ухото си, за да получава постоянно информация по радиовръзката. Имаше в себе си три мобилни телефона, които да му послужат впоследствие.

Агентите, които се намираха в близост до „мишката” и можеха да наблюдават Беран, който излиза на входа на блока, както и паркирания син Форд, също получиха команда за действие.

Беран се доближи до синия автомобил. Видя драскотината на калника, след това отключи шофьорската врата и седна на седалката. Правейки това не спираше да стрелва поглед наоколо, за да следи придвижването по улицата. Знаеше къде е колата на колегите му и хвърляше погледи и към тях. До момента всичко вървеше по план. Агентът се настани удобно на шофьорската седалка и затвори вратата на автомобила. Над емблемата се виждаше драскотината под формата на хикс, както го предупреди Ещорил. Беран си настрои огледалата за задно виждане, извади един от мобилните телефони и го сложи в кухината до скоростния лост.

Оставаше само да завърти контактния ключ и да потегли. Агентът хвърли последен поглед към автомобила на колегите си и запали двигателя. Двигателят заработи с равномерно бръмчене и возилото се откъсна от мястото си.

Агентите в другия автомобил изчакаха известно време, после бавно се отдалечиха от района.

Беран се приближаваше до мястото на срещата. Оставаха му около петнайсетина минути и той използваше оставащото време, за да огледа маршрута си. Пулсът му съвсем леко се ускори. Подсказваха го единствено пръстите на дясната му ръка, които тракаха по волана. Агентът се опитваше да запомни всяка подробност от пътя, за да бъде подготвен за възможни случайности.

Всички останали участници от операцията вече наблюдаваха приближаването му. Всяка стъпка на Беран попадаше в полезрението или на разпръснатите в околността мобилни полицейски патрули, или на многобройните охранителни видеокамери по по-оживените улици. За целта даже беше отделен специален екип, който да наблюдава агента чрез тези камери.

Беран продължаваше да кара. Погледна часовника си- вече беше дванайсет без пет. По микрофона в ухото му предадоха, че Кудрон идва към паметника и е на около петдесетина метра от него. Агентът също беше на не повече от сто метра от площада с паметника и сега търсеше някое по-удобно място за паркиране.

Няколко от наблюдаващите агенти на Сфинкс вече забелязаха двама души, които следиха Кудрон. Това беше добър знак, значи всичко вървеше по план. Но освен да разкриеш следене, нужно беше да съумееш да запазиш собствената си анонимност. Ако само един човек направеше грешка, която да бъде засечена от разузнаването, Беран щеше да изпадне в много сериозна ситуация или най-малкото- операцията щеше да е провалена, а резултатът нулев.

Кудрон беше вече на около два метра от автомобила на Беран. Агентът се огледа наоколо. Секунди по-рано по радиовръзката му бяха доложили за разкриването на двамата наблюдатели недалеч от площада.

Кудрон застана пред вратата на автомобила и погледна агента.

-Сядайте в колата –Беран му посочи с леко движение на главата седалката до себе си.

Алес Кудрон учудващо пъргаво тръгна към дясната врата на автомобила. Даже не попита и къде отиват. Не се огледа когато влизаше в колата, не изглеждаше и да е притеснен от това, че качвайки се при непознатия може и да не го намерят повече.

Беран си направи съответните изводи. Преценката му беше доста вярна, тъй като след по-малко от час след разговора му с шефа на Фармаком предишния ден, Кудрон беше посетен от хора на вътрешно разузнаване, пратеници на Орм Диа. След едночасови убеждения и заплахи те успели да накарат Кудрон да им съдейства и да си сложи проследяващо устройство, за да хванат онзи, който беше уредил среща с Алес Кудрон. Същия този, който беше влезнал в къщата на Ренард Тиво и същия, който застреля човек на разузнаването в онази улична престрелка. Същият този, Беран, сега беше в един автомобил с шефа на Фармаком.

-Къде отиваме? –Кудрон най-накрая се поинтересува накъде се насочва автомобила.

-Малко ще се повозим… и ще поговорим –Беран вече се отдалечаваше от площада следвайки планирания маршрут.

Всички хора на Сфинкс задействани в операцията неотлъчно следваха колегата си- едни по картината на мониторите пред себе си, други със собствените си очи от предварително установените си улични постове.

Беран взе с дясната си ръка продълговат електронен уред подобен на детектор за оръжие. Продължавайки да гледа пътя пред себе си, той насочи уреда към Кудрон и започна да шари с него около тялото му.

-Нямам оръжие, ако това си мислите…

-Не търся точно това –Беран плавно спусна апарата си към корема на спътника си.

-Тогава защо… –думите на Кудрон бяха прекъснати от тънкото писукане на уреда.

По лицето на предприемача най-накрая се изписа някаква по-особена емоция. Чувайки сигнала на електронния апарат, той пребледня, защото разбра какво точно е търсил агентът.

-Май намерих нещо –Беран погледна към пътника до себе си.

-Накараха ме… –по челото на Кудрон изби пот и устата му остана безмълвно отворена.

-Разкопчайте ризата си –агентът не изглеждаше изненадан.

-Какво искате да направите?

-Да си разкопчаете ризата, глух ли сте? –тонът на Беран се повиши.

Това подейства стимулиращо на шефа на Фармаком и той изпълни нареждането. Върху корема му, с помощта на прозрачна лепенка подобна на тиксо, неподвижно беше закрепен малък електронен предавател, който изпращаше сигнал до отдалечен приемник, а той от своя страна се свързваше със спътник, определящ мястото на предавателя в пространството.

Разузнавачите бяха задействали даже спътникова техника, за да не изпуснат нито за миг Беран и пътника в колата му. Агентът и колегите му бяха пресметнали и този вариант, поради което дадоха на Беран споменатия уред за откриване на електронни „бръмбари” и подобни на тях апарати.

Индиго

storyteller — Mon, 03 Nov 2008 19:50:15 -0500

1 глава

***

Началото

Беран се събуди доста по-рано от обичайното за днес. Телефонът иззвъня, а по идея днес трябваше да почива и никой да не го търси по това време… но уви, полицаите, особено от неговия ранг рядко можеха да се отпуснат напълно и да забравят за работата си.

-Слушам- с дремещ глас промърмори Беран.

-Онтроф е, пусни си 12-ти канал… и не затваряй телефона!

-Да не ви дават по телевизията, шефе?

-Просто го включи!

На екрана се появи първо водещият на новините, а след това пуснаха някакви любителски кадри и Беран веднага разпозна една от централните улици на града. До тук нищо интересно, но след това… в кадър попаднаха две много странни фигури. Тъй като качеството на записа беше ниско, пък и оператора трепереше явно от страх, не можеше точно да се разбере какво е запечатала камерата. След секунди обективът на камерата малко се поуспокои и Беран съумя да види нещо изключително странно- същество с размерите на доста висок и едър човек, целият черен и със страни крилообразни израстъци на гърба.

-Г-н Онтроф, не разбирам.

-Беран, това го има по всички телевизии и вестници! Същество със светещи очи, огромни черни крила, които си променят формата и освен това, то не е само! Има очевидци, които разказват и за още едно подобно създание, което е летяло във въздуха, предизвикало е катастрофа между 3 коли и едва не е убило човек!

-Къде са тези…- Беран се зачуди как да ги нарече-… създания сега?

-Жената, която замалко не е била убита от едното животно казва, че онова нещо с черните крила и светещите очи я е спасило в последния момент, а след това е глътнало в крилата си другото животно, или каквото е там. Повече никой не ги е виждал.

-Онтроф, нищо не разбирам.

-Ела в офиса ми колкото се може по-бързо!

-Смятате ли, че аз мога да помогна с нещо в този случай? Пък и днес исках малко да си почина, тези крилати чудовища малко ми развалят плановете…

-До един час те искам в службата!- събеседникът на Беран внезапно затвори.

По новините още няколко пъти показаха любителския запис и Беран забеляза, че създанието с крила и светещи очи има ръце с много дълги пръсти, но си служи най-вече с крилата, които променяха много бързо формата и размерите си.

Беран си направи набързо кафе, докато се приготвяше за излизане, изпи го на излизане от двуетажния си дом и се насочи към колата си. Беше осем часа сутринта и трафикът по улиците не беше твърде гъст, благодарение на което пътуването към службата не отне повече от обичайното време.

-Тук съм, г-н Онтроф!- още от прага на кабинета се обади Беран.

-Сядай.- Тар Онтроф побутна към него папка със снимки и документи.

-Предполагам става въпрос за таласъмите от сутрешните новини.

-Право в целта, Беран!

-Само че с какво точно мога да ви бъда полезен? Нещата в тази папка изглеждат доста противоречиво.

-Твоята мисия ще бъде малко по-различна, няма да гониш това крилато нещо. Ще трябва да откриеш следите на този човек,- Онтроф посочи една от снимките- предполагаме че той е замесен в цялата работа.

-Това не беше ли онзи учен, който се прочу с изследванията на човешката психика и опитите да докаже съществуването на душата материално?

-Доста добре си запознат- Онтроф леко се усмихна.

-Навсякъде писаха и говореха за този учен, май всеки знае за него.

-Искахме да му зададем няколко въпроса, тъй като имаме информация, че е работел по някакъв много важен проект финансиран от военното министерство и най-голямата фармацевтична компания в страната ”Фармаком”. Но ученият изчезна преди 4 дни и сега го търсим.

-Знае ли се нещо повече за проекта, по който е работил?- попита Беран.

-Малко,- заяви Онтроф- че проекта е свързан точно с изследванията в областта на психиката, че в един момент военните са заявили нежелание да продължават съвместните изследвания и опити. Накрая даже спрели да допускат представители на Фармаком до лабораториите си и им изплатили веднага неустойките по договора. Става въпрос за гигантска сума.

-И всичко става толкова внезапно?

-Да. Има доста подозрителни неща около цялата сделка и самите изследвания. Твоята задача е да откриеш този учен, Ренард Тиво, и да разпиташ хората от Фармаком. Утре ще ти представим двамата ти партньори.

-Защо точно трима ще го търсим?

-Няма да сте единствените, които ще го търсят, но вашата дейност ще е под прикритие- с равен и уверен глас заяви Тар Онтроф. - Искаме да го намерите преди военните.

-Не работите ли в синхрон с тях? Защо не искате те да си го намерят, нали проекта е техен?

-Имаме си причини, Беран. Военните не искат да ни дадат почти никаква информация и се опитват да спрат разследването. Трудно можем да пробием по официалния ред, а и в цялата тази ситуация има доста тъмни петна. Също така Фармаком се разследва за няколко големи незаконни сделки, а посредниците са трима висши военни, които пряко отговарят за работата на този учен Ренард Тиво.

-Значи утре сформираме екип и започваме, така ли?

-Всъщност… Онтроф стана от стола си- ти ще започнеш още днес, трябва да разработим първо план за действие, да се запознаеш с още някои документи и подробности.

Това можеше да значи само едно- надеждите на Беран за почивка се изпариха моментално, и на свой ред му предстоеше мисия уникална не само в кариерата му, но и в историята на службите за сигурност.

Следващите няколко дни Беран прекара в четене на най-различни документи. Той изгледа видеозапис на разпита на жената, която имаше нещастието да бъде първата жертва на странните чудовища. Косата й беше побеляла за една нощ, резултат най-вероятно от преживения страх. Погледът, жестовете и говорът й- всичко свидетелстваше, че клетницата беше изживяла нещо ужасно, нещо неописуемо. Речта й беше накъсана и трудноразбираема. Беран извлече от показанията на Софи, така се казваше жената, няколко основни черти на черното същество, което се оказва че е спасило живота й. Приличащо на човек, цялото черно, със крила, които съществото използва вместо ръце, светещи очи и две червени ивици на лицето, минаващи успоредно по дължината на лицето на съществото. Софи добави и че то я е спасило от другото чудовище, което първо я обгърнало с някаква жива черна стена, на която тя видяла някакви страшни човешки лица. Те били окървавени, като че ли зовящи на помощ, но внезапно се превръщали черепи и изчезвали в живата стена. Жената се намираше под наблюдение на лекари и психолози, далеч от журналистите, което засега помагаше в избягването на излишна психоза в обществото. Носеха се само невероятни слухове, жълтата преса се надпреварваше да измисля сензационни обяснения на случая и прякори на черното същество, което спаси Софи- едни го наричаха „мастилено петно”, други „черен отмъстител” или „жив кошмар”, но най-запомнящо се звучеше името Индиго в един от вестниците.

Беран доста скептично се отнесе към тези странни и несвързани показания. Първата му мисъл бе, че думите на жената са плод на силния шок или на някакво умишлено психическо влияние. С подобен случай Беран вече се беше сблъскал преди 2-3 години, когато той и екипът му предотвратиха опит за държавен преврат. Националистите искаха да предизвикат масова психоза, която да прелее в улични безредици. Провокаторите щяха да се възползват от това и, ползвайки някои добре познати политически ходове, щяха да щурмуват властта. Но плановете им бяха осуетени навреме. Подир това Беран се захвана с досието на изчезналия учен физик Ренард Тиво. Информацията в папката бе сравнително оскъдна- свидетелство за завършено средно и след това висше научно образование, работа като преподавател в техническия университет на града в продължение на 15 години. От тук започваше по-интересната част. Физикът напуска университета след като прави революционни открития в областта на мозъчните изследвания, по-специално във физичните процеси, които протичат в човешкия мозък. Основата на целия метод се криела в разчитането на определени биоелектрични процеси в кората на главния мозък, както и някои други особености на човешкия организъм. Това откритие се оказва преломно в живота на Тиво. По неясен начин той спечелва повече от 500 000 евро за по-малко от 3 години, въпреки че в периода, в който той ги заработва, Тиво заема скромно платена длъжност на асистент във Фармаком. Не само Беран обаче си блъскаше главата с този странен случай. Присъединилите се към него двама колеги- инспекторите Ещорил и Елен изпълняваха други задачи по операцията. Ещорил преглеждаше записите от разпитите на служители от Фармаком, както и разговорите със директора и създател на предприятието Алес Кудрон. Но изгледаните от Ещорил записи носеха доста оскъдна информация- работниците приказваха едни и същи общи приказки, че Тиво не се отличавал с нищо особено, вършел си чинно работата и един ден внезапно изчезнал. Записите с Кудрон също не показваха нищо особено, впечатление правеха някои орязани моменти и доста заучените отговори на бизнесмена. Ещорил тъкмо беше хванал дирите на Кудрон, за да му зададе няколко въпроса… неофициално разбира се. Елен пък анализираше уликите от местопроисшествието и рапортите на полицаите по случая със странните създания. Нейна беше и задачата да подготвя докладите по разследването на тройния екип. И тримата полицейски сътрудници се познаваха добре- Беран и партньора му Ещорил един път бяха вече в екип по друг случай, а кабинетът на колежката им Елен бе на един етаж с този на Беран. Често тримата обядваха заедно.

Беран се приготви да посети къщата на физика, за да разгледа и провери за още улики, убягнали или неспоменати в официалните документи по разследването. За целта, обаче, не взе своята кола. За да затрудни евентуално проследяване по номера на собствената му кола когато се появи на адреса на Тиво, Беран взе такси до един паркинг в града, където дава коли под наем. Шофьорът на таксито почти веднага заговори за прочулия се вече инцидент с чудовищата.

-Видяхте ли таласъмите по телевизията?- подхвърли шофьорът.

-Чух нещо- Беран отговори разсеяно.

-Аз лично много-много не вярвам в тия работи, сигурно са направили някой номер, за да си вдигнат рейтинга!

-Кой?- още по-вяло пророни Беран.

-Телевизиите, вестниците, кой друг?! Стигнахме, дванайсет и петдесет. Имате ли точно пари, че май нямам да ви върна…

Беран плати и тръгна към паркинга. От едната страна на огромната площадка стояха коли за продан, а от другата колите, които се даваха под наем. В центъра на площадката вниманието привличаше нов и лъскав спортен автомобил, явно служещ за реклама и гордост на собственика. Малко нелепо и кичозно към колата бяха закачени няколко разноцветни балона, все едно че колата беше приготвена за сватба или абитуриентски бал. Беран си избра един малък двуврат автомобил. Личеше си че е пребоядисван и най-вероятно претърпявал катастрофа, тъй като цвтът на каросерията отвън беше тъмночервен, а отвътре, по рамките на вратите, кафяв. Домът на физика се намираше на около два-три километра от автосалона, така че придвижването нямаше да отнеме излишно време. Ренард Тиво беше направил добър избор- малка двуетажна къща в старата част на града; малък спокоен оазис насред градската суматоха. Цените на имотите тук бяха много високи, все пак част от сградите имаха историческа, дори туристическа ценност, а собствениците на жилища нямаха право да правят промени по фасадите си преди да получат писмено позволение от градската управа. Ученият трудно би си позволил уютната си къщичка със заплатата от университета или парите, които по документи е получавал като експертен сътрудник във Фармаком. Тази компания се занимаваше със разнообразни изследвания и производство на лекарства и биопрепарати. Собственикът й, Алес Кудрон, се отличаваше с доста противоречива слава. Жълтите вестници постоянно му приписваха кратки забежки със знайни и незнайни красавици, но най-много се шушукаше относно начина, по който той натрупва капитала си и отваря Фармаком. Доказано беше познанството му с някои от най-големите престъпни имена, но явно умееше да се разбира и с тях, и с политиците, за да се разхожда необременен от страха, че може да влезе зад решетките.

Беран сви в една тясна пресечка и след това излезе на улицата, на която се намираше дома на изчезналия учен. Улицата леко се изкачваше нагоре, по тротоарите почти нямаше хора. Агентът реши да направи първо кратка обиколка наоколо, за да огледа, пък и да си намери така място за паркиране, че да може да вижда колата през прозореца на Ренардовия дом. Закъсмет фасадата на къщата беше обърната точно срещу съседната тясна улица и на нея нямаше забрани за паркиране. Друга подробност, която направи впечатление на Беран, беше миниатюрната охранителна камера разположена под стряхата на една от съседните къщи.на противоположния тротоар. Камерата не беше обърната към тротоара, пред споменатата къща, за да се вижда кой минава покрай нея, а гледаше точно към входа на къщата на изчезналия Тиво. Подозренията веднага се загнездиха в главата на агента. Беран направи няколко маневри и след малко паркира наетата кола в тясната уличка. Той завъртя ключа и двигателят заглъхна. Малките размери на колата й помагаха в намърдването по такива неудобни места.

Беран се огледа още веднъж преди да слезе от колата. Наоколо цареше идилична картина, на каменните тротоари опасващи тясната асфалтова лента не се виждаха минувачи, не се чуваше и обичайния глъч на големия, вечно запъхтян и нервен град. Къщите от двете страни на улицата хвърляха плътна сянка и човек можеше да си помисли, че времето тук внезапно е спряло.

Слезе от колата и тръгна към къщата на Тиво. Беран беше облечен в черно яке, тъмносиви панталони, сложил беше и големи слънчеви очила и бейзболна шапка, чиято козирка падаше ниско над очите му. Почти целият му гардероб беше запълнен с сив, черни или кафяви дрехи. Не само работата му предполагаше носене на подобни стегнати и неемоционални цветове, но и той самият не си падаше по шарените и ярки цветове. И характерът му донякъде предопределяше подобен избор, но не можеше да се каже, че Беран беше някакъв песимист с несменяемо лошо настроение и вечно депресивни мисли. Напротив, тези, които имаха възможност да пообщуват с него дори и само за 5 минути, оставаха с впечатленията за добронамерен, интелигентен и дори скромен човек. Нещо особено имаше в погледа на този човек. Долавяше се в очите му някаква угриженост, леко напрежение както и една ясно доловима концентрация, пълна увереност и готовност за действие.

Минута по-късно Беран вече беше пред металната врата на дома на изчезналия учен. Агентът беше заобиколил къщата с камерата за наблюдение така, че да бъде хванат в гръб от окото на същата тази камера. Не се налагаше входната врата на Тиво да бъде разбивана или да се използват някакви хитроумни шпионски прийоми за тайно проникване. Беран имаше свободен достъп до ключа от къщата, който бе съхраняван в полицията като улика в делото по изчезването на учения. Този ключ беше намерен вътре в къщата и явно беше резервен, тъй като при първоначалния обиск входната метална врата беше заключена.

Беран отключи и влезе вътре. В коридора или някое от останалите помещения в дома не се виждаха следи от борба или някакви признаци на нередност. Всичко изглеждаше, така все едно че собственикът скоро ще си дойде. В протоколите и рапорта за обиск не пишеше нито за намерени чужди вещи, отпечатъци или някаква ДНК.

Нищо не даваше поводи за съмнение в официалното заключение на разследването- никакви следи от борба, никакви непознати отпечатъци,беше открит и разпитан последния човек, който бе видял Ренард Тиво преди изчезването му, а именно, стар негов колега още от института, в който Тиво работеше преди да се свърже с Фармаком. Но по тази линия нямаше никаква полезна информация. Двамата се били видяли седмица преди изчезването на Тиво предположително на 12 април. На 12 април сутринта ученият бил последно видян от съседи да излиза от дома си, като най-вероятно се е насочвал към службата си, а чак на 16 до полицията е стигнал сигнал за това, че с Ренард Тиво не може да бъде установена никаква връзка. Сигналът бил подаден от съседката на Тиво, която на 14 не могла да го намери в дома му. Причината тя да го търси била в това, че котката и се била измъкнала през отворен прозорец в дома й, прескочила оградата разделяща нейния заден двор от този на Тиво и се шмугнала в двора му. Жената не могла да се добере до Тиво въпреки многократното и настойчиво звънене на вратата му, блъскането с юмруци по нея и като последна крачка, позвъняването на телефона за спешни случаи. От там й казали да се обади на полицията, от полицията я препратили на ветеринарната служба, а те от своя страна нямайки право да влизат в частна собственост без писмено съгласие на собственика на имота обратно препратили вече избеснялата жена в полицията.

Там, в крайна сметка, решили да изпратят един полицай, за да се отърват от до невъзможност настойчивата жена и да изкарат котката от двора на Тиво. Изваждането на котката се оказало наложително, тъй като главата й се заклещила в отвора на една от водосточните тръби на къщата. Полицаите пробвали да се свържат с Тиво, но телефонът му не отговарял, след това позвънили в офиса на Фармаком, тъй като тази фирма била регистрирана като негов работодател. От Фармаком казали, че Тиво не се е появявал на работа от 4 дни. От там била направена връзка с близките на учения, проверени били най-честите му контакти, но местонахождението му си оставало абсолютно неизвестно. Единствената добра новина била благополучното измъкване на котката от капана й.

От тук може да се смята започването на официалното разследване на случая Тиво. Междувременно, Беран вече обхождаше помещенията на къщата, сравнявайки данните от вече направените огледи и експертизи. Дотук никакви разминавания, нито нещо, което да прави по-особено впечатление.

Самият учен беше по-особен човек. Рядко се виждал с най-близките си, нямал и много приятели, освен няколко познанства от студентските години и 1-2 колеги от университета, в който работел преди Фармаком. Повечето го описваха като малко разсеян, улисан в теориите си и не много светски човек. Повече се интересувал от нови открития и революционните си теории от колкото, примерно, външния си вид и живота около него. Но всички бяха единодушни, че този човек притежаваше необикновен ум и нестандартни идеи, че дори заслужавал да бъде наричан гений.

Живеел доста скромно в двустаен апартамент под наем, ходел всеки ден на работа, а в един момент решил да прати своя теория в редакцията ня едно научно списание. Това негово решение се оказало преломно в живота му. От редакцията на списанието обърнали внимание на статията му, публикували я, по-късно в редакцията на списанието започнали да пристигат и читателски коментари и въпроси към Тиво и редакцията решила да предложи на Тиво постоянна колонка в списанието. Впоследствие ученият бил потърсен и от авторите на едно телевизионно научно-популярно предаване, чиито теми били близки по тематика с изследванията на Тиво.

Същото предаване било случайно видяно и от Алес Кудрон, собственика и създател на Фармаком и той решил, че в Ренард Тиво може да се крие потенциал, който да прибави още няколко нули към цифрите на чистата печалба на фармацевтичната му компания. Бъдещето щеше да покаже, че Кудрон не се е лъгал в предположенията си. Само няколко месеца след постъпване на работа Тиво Фармаком получиха първия проект за магнитен уред, който може да открива и предотвратява причините за няколко вида ракови заболявания и да открива други огнища на заболявания.

Тайната на този уред се криеше в принципа му на действие. Накратко, той откриваше нехарактерни магнитни излъчвания в организма, които се различаваха от онези, които се наблюдаваха у здравия човек. Уредът генерираше вълни, които гасяха аномалните явления и променяше показателите на магнитните вълни до нормата им за нормална жизнена дейност. Друга съществена ценност на уреда беше способността му да забавя стареенето на организма и да ускорява процесите на възпроизводство на поразените от стареенето области в човешкия мозък.

В този уред имаше заложени толкова революционни и ценни идеи, че можеха да преобърнат много неща не само в медицината, но и в науката.

Тиво веднага получи статуса на стратегически кадър във Фармаком, отделен кабинет и сериозна парична премия- над 500 000 евро, с единственото условие всички негови проекти в близките 10 години да станат притежание на Фармаком. Ученият се съгласи доста бързо- получените пари щяха да му стигнат не само за собствен дом, но и до края на живота му навярно, тъй като беше свикнал да пести от всичко и дори не смяташе да си купува кола след получаване на огромната сума. Колите не го интересуваха, а и градският транспорт го устройваше напълно. Освен това парите не бяха най-важното за него, вълнуваха го и го интересуваха идеите му, коя от коя по-невероятни и фантастични, но Ренард знаеше, че те далеч не са толкова неизпълними.

Междувременно, Беран беше още в къщата. на пода в кухнята намери чифт захвърлени гумени ръкавици забравени от някой от криминалистите. Други следи от скорошно човешко присъствие нямаше. Даже дрехите в гардероба бяха подредени, като имаше дори закачена кутийка с препарат за отблъскване на молци. Агентът реши за последно да мине през хола, хем да погледне какво става пред къщата преди да излезе. На дивана в хола било открито едно малко одеало, което по резултатите на експертизата съдържаше само следи от присъствието на Тиво. Всичко говореше за това, че Тиво просто е излезнал от дома си и е бил отвлечен или недалеч от дома си, или след като вече е бил на път за работата си.

Беран се спря за момент пред дивана, чиито подлакътници бяха направени от кухи стоманени извити тръби. Дали с досада или просто така, Беран почукна с кокалчето на показалеца си няколко пъти по една от металните облегалки. Направи му впечатление страният звук, които се чу от кухината на подлакътника. Като че ли в облегалката имаше нещо заседнало или пък имаше някакво голямо насекомо, което се плъзна по стените на кухината в метала.

Беран видя, че има една пластмасова капачка, която скриваше мястото, където бяха заварени двете тръби, образуващи рамката на подлакътника. Откачи я с пръсти и погледна в кухата тръба. На дъното й явно имаше нещо. Беран бръкна в джоба си и извади малко джобно фенерче. Погледна пак и му се стори, че видя свито на фунийка листче хартия. От почукването с пръсти хартийката се беше плъзнала навътре в тръбата и беше невъзможно да се достигне до хартийката с пръсти, дори да бяха тънки като на пианист. Беран започна да се оглежда из стаята, за да открие някакъв тънък и продълговат предмет, с който да измъкне хартийката.

Из стаята на пръв поглед не се намираше нищо достатъчно тънко и дълго, за да може да се стигне до хартийката. В този миг Беран се сети за малкия телевизор в кухнята и по-точно за антената му. Тя можеше да бъде свалена и с нея да се измъкне листчето. Беран предварително беше сложил ръкавици, така че да не оставя следи, които да показват присъствието му в този дом. Дръпна антената и тя с тихо щракване се измъкна от буксата си в задната част на телевизора. С този импровизиран инструмент той се върна при дивана и клекна пред металната рамка на подлакътника.

Широчината на металната тръба на рамката позволяваше на двата лъча на антената свободно да влезнат в кухината и да достигнат до заседналото парче хартия. Беран си светеше с фенерчето държейки го с лявата ръка, а с дясната се опитваше да достигне до хартийката, въртейки антената в кухината на рамката. След няколко минути той успя да захване хартийката и внимателно започна да я дърпа нагоре. Трябваше да внимава и да не скъса намерената улика, тъй като на нея можеше да има някаква информация, макар че не трябваше да се изключва и вероятността това да е просто някакъв боклук случайно попаднал там.

Накрая задачата бе изпълнена и хартийката беше в ръцете на Беран. Преди да я прочете се върна в кухнята и постави антената на мястото й. Минавайки покрай прозореца със спуснати щори в кухнята хвърли поглед към отсрещната къща с камерата. В този момент от същата къща излезе едър мъж с тъмносиньо яке, а на улицата се появи черен седан, доколкото Беран успя да види БМВ, и се насочи към дома на учения. За Беран вече ставаше опасно. Не беше трудно да се сети заради кого са тук и колата и мъжът от съседната къща.

Беран беше заключил входната врата след влизането си. Ако непознатите отвън нямаха ключ това щеше да му даде още време, за да намери начин да се измъкне. Трябваше и да побърза преди онези да обкръжат сградата.

Втурна се към съседната стая, чийто прозорец гледаше към задния двор на Ренардовата къща. Стаята беше доста широка и освен прозореца, към двора водеше и остъклена врата, която се отваряше със същия ключ като входната отпред. След секунда-две Беран се намери в двора, пътьом свали ръкавиците и шапката си, пъхна ги в джоба на палтото си и се огледа за възможен изход. Тухлената ограда около къщата беше висока около 1,70-1,90. За Беран нямаше да е проблем да я прескочи, физическите му данни и подготовка му помагаха и в по-сложни ситуации, освен това нямаше много резервни възможности. След още секунда се преметна над стената и се оказа на уличката зад къщата.

Мъжът от съседната къща вече натискаше дръжката на входната врата на дома на Тиво. Заключено. В джоба си той имаше същия ключ като този на Беран. В черния автомобил имаше трима мъже, с едро телосложение и облечени в еднакви черни дрехи подобни на униформа, но без отличителни знаци. Под якетата си носеха картечни пистолети MP7, което подсказваше, че става дума или за някое подразделение за бързо реагиране, или за някакви много сериозни гангстери. Вторият вариант можеше бързо да се изключи, тъй като до момента абсолютно нищо не говореше за това, че организираната престъпност може да има какъвто и да е мотив или интерес в изчезването на Ренард Тиво.

Единият от мъжете в черни дрехи тичешком се приближи до човека от къщата с камерата.

-Нека твоите хора да минат отзад и да покрият гърба на сградата, има човек вътре. Ако се опита да избяга го хващат, може да е въоръжен. Ти идваш с мен, прикривай ме- прозвучаха наставленията на човека от къщата.

Мъжът в черно даде команда с ръка на колегите си и те тръгнаха да заобикалят постройката. След това той последва далия му наставления човек вътре в къщата. И двамата бяха въоръжени, макар че мъжът от съседната сграда имаше само 9-милиметров пистолет. Обходиха стаите, но вече беше късно- Беран беше на около 100 метра от мястото. Мъжът с чера униформа се свърза по радиостанцията си с колегите си зад къщата, но и те вече не можеха да настигнат Беран, на когото в случая помагаше лабиринтът от тесни улици наоколо.

Малко по-късно преследвачите на Беран откриха с коя кола той е пристигнал на място. Малкият червен автомобил взет под наем обаче не даде много полезна информация. Измъквайки се, Беран го беше оставил, тъй като нямаше как да стигне до него незабелязан от преследвачите си. Те от своя страна лесно откриха откъде е взет автомобилът, получиха данните от картата, с която беше взета колата, но това не даде общо взето нищо. Паспортът, предявен от Беран беше истински, но вътре нито името беше на Беран, нито адресът беше реален- в документа фигурираха координатите всъщност принадлежащи на градското сметище.

2 глава

***

Нов тласък

Около двайсет минути по-късно Беран вече се намираше в офиса си. Пулсът му още не се беше окопитил, потта по лицето му още не беше изсъхнала напълно. В ситуацията пред дома на изчезналия учен той беше изкарал и доста късмет- успя да се измъкне безшумно, личността му също остана скрита. Освен това намери и нещо изключително ценно- хартийката, която намери в дома на Тиво можеше да обърне хода на разследването на 180 градуса. Беран звънна на колегата си Ещорил и го извика при себе си. След минути Ещорил вече седеше пред бюрото му.

-Разбирам, че не си мързелувал днес- с лека усмивка Ещорил погледна към Беран.

-Даже прескачах стени, за да се измъкна от едни подозрителни хора.

-Видя ли кой беше?

Normal 0</