Alfavit

ФИНА МОТОРИКА И РЕЧ

fortunata — Sun, 22 Mar 2009 14:43:30 -1200

Развитието на фината моторика е изключително важен момент в процеса на логопедичното въздействие. Нейната цел е да повиши ефективността на корекционната работа на децата с логопедични проблеми. Научно е доказано, че развитието на моториката на ръцете е тясно свързано с развитието на речта на детето и неговото мислене. Степента на развитие на движенията на пръстите, съответства на степента на развитие на речта. При децата с нарушена реч се забелязва обща моторна недостатъчност, а така също и отклонения в развитието на движенията на пръстите на ръцете, изразени в различна степен. Движението на пръстите е в тясна връзка с речевата функция. Съществува следната закономерност:ако развитието на двигателните умения на пръстите съответстват на възрастта на детето , то и речевото развитие ще се намира в пределите на нормата и обратно-ако двигателните способности на пръстите на ръцете изостава, то ще се задържа и общото речево развитие,независимо, че общата моторика(бягане, скачане, катерене ) може да бъде в норма. Следователно формирането на речевите области се извършва под влияние на кинестетичните импулси от пръстите на ръцете. Нивото на развитие на фината моторика е един от показателите за интелектуалната готовност на детето за училище. Обикновено детето с добре развита фина моторика има и високо ниво на интелект: умее да разсъждава логически, има добре развити памет, мислене, внимание, свързана реч.
Лошата моторика на пръстите на ръцете дава ниски резултати при изпълнение на различни задачи като- рисуване по контур, оцветяване, прерисуване по образец, отвързване на възли, изрязване с ножица и др. Детето бързо се уморява, губи интерес и недовършва поставената задача. Писането е сложен навик, включващ изпълнението на фини координирани движения на ръцете. Недостаттъчното развитие на фината моторика води до затруднения в писането, а оттам до негативно отношение към ученето, тревожност и др. Ето защо е особено важно да се развиват механизмите необходими за овладяването на писането в предучилищна възраст
Още от ранна възраст на децата трябва да се предоставят различни материали за развитие на движенията на ръцете. Препоръчва се:
- масаж на дланите и пръстите на ръцете (самомасаж по хода на пръстите от върха към основата с помощта на палеца и показалеца на противоположната ръка, свиване и разгъване на юмрука, събиране и разтваряне на пръстите и др)
- с масажьор (търкаляне между дланите на шишарка, неподострен, грапав молив или малки топки )
-пръстова гимнастика( образуване на различни фигури с пръстите на двете ръце)
- събиране на дребни предмети(мозайки, жълъди, семена и др.)
- късане на хартия
- лепене
- прегъване на хартия (оригами)
- връзване и отвързване на възли
- нанизване на мъниста
- моделиране с кибритени клечки
- изрязване с ножица
Тези занимания са много интересни и могат да бъдат провеждани по всяко време от родителите, стига това да става редовно и да продължават, докато бъде постигнат максималния ефект.
Недка Иванова- специален педагог и логопед
GSM 0885 161 448 / 0894 72 83 20
e-mail:ivanova.n@abv.bg

6 МАРТ – ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЛОГОПЕДИЯТА

fortunata — Fri, 13 Mar 2009 07:38:31 -1200

По повод Европейския ден на логопедията, Националното сдружение на логопедите в България, в партньорство със СУ "С. Климент Охридски" и фондация "Дете и пространство", организира научна конференция на тема „Екипна работа при пациенти с моторни дефицити”, която се проведе на 06-07.03.2009 в гр. София. Изнесени бяха интересни доклади в областта на терапевтичните стратегии за преодоляване нарушенията на оралната моторика, заекването, комуникативните дефицити и пр. Пред участниците на конференцията бяха демонстрирани електронни звуково-светлинни стендове, особено подходящи за стимулирането на рефлексите, концентрацията на вниманието, зрителната и слуховата памет, както и новата компютърна програма за усвояване на Българския жестомимичен език.
В рамките на конференцията се състояха и премиери на новите логопедични издания.

ПРОБЛЕМИТЕ В ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО НЕ СА ЗА ПОДЦЕНЯВАНЕ

fortunata — Thu, 28 Jun 2007 08:32:59 -1200

Има деца, които трудно се научават да четат и пишат, а ако вече са ограмотени, тетрадките им вечно са изпъстрени с червения химикал на учителя. Обикновено най-безотговорно на тези деца прикачат етикета “мързеливи”, “разсеяни” и дори “изоставащи”. Всъщност в тези случаи става дума за едни от най-разпространените нарушения на езиково-речевото развитие, а именно специфичните разстройства на писмената реч. Тези разстройства на четенето и писането се обозначават с термините дислексия и дизграфия.
Признаците, които говорят за такива нарушения са многообразни. На детето следва да се обърне внимание при наличието на грешки, възникващи при нарушаване на програмирането и контрола върху функциите на писането като инертно повторение на думата при писане, сливане на две думи в една или слято писане, например “взимния ден” вместо “в зимния ден”, както и на грешки, свързани с нарушения в пространственото ориентиране като трудности в спазването на реда, наличие на букви с неустойчива форма и различен размер, замяна на едни букви с други близки букви, например “нласна стая” вместо “класна стая”, пропускане и добавяне на букви, срички или думи, например “здуха” вместо “задуха” или “ниякой” вместо “някой”, огледално изписване на някои букви, нарушаване реда на буквите в думата, например “свички” вместо “всички” и пр.
В основата на тези разстройства могат да лежат различни причини. Най-често до разстройства на писането и четенето довеждат редица социално-психологически фактори като недостатъчност на речевите контакти, т.е. с детето не е разговаряно много; педагогическа немърливост; неподходяща възраст, в която е започнато ограмотяването; неадекватни спрямо индивидуалното развитие на детето методи и темпове на обучение, както и завишено ниво на изискванията към детето по отношение на грамотността.
В някои случаи може да съществуват и органични причини, които могат да бъдат: недоразвитие или увреждане на главния мозък в различни периоди от развитието на детето, патологична бременност на майката, асфикция, енцефалит, тежки соматични заболявания и инфекции, изтощаващи нервната система на детето. В резултат на тези фактори страдат тези отдели на главния мозък, които обезпечават психологическите функции, участващи в процеса на писане. При наличието на органично мозъчно увреждане дисграфиите в повечето случаи се предшестват от дизартрия и алалия или възникват на фона на детска церебрална парализа, умствена изостаналост или задръжка на психомоторното развитие.
Тези нарушения се отстраняват само посредством адекватна логопедическа терапия. Ако не се вземат мерки, времето си минава, а детето задълго остава изоставащо, като често става мишена за насмешките на своите съученици и връстници, което се отразява изключително неблагоприятно на неговата личност и все още формиращия се и неукрепнал негов характер.
Напълно е по силите на тези деца да овладеят училищната грамотност, ако се потърси навременната помощ на квалифициран специалист – логопед. Той може да направи вярна оценка на процеса на развитие на речта на детето, да установи наличните проблеми както при писането, така и при четенето и да постигне тяхното разрешаване. Целесъобразно е логопедичната терапия да се съчетае при нужда и с работата на други детски специалисти като детски психолози и психиатри, невропсихолози, невропатолози и др. Практиката показва, че колкото на по-ранен етап започне логопедичното въздействие, толкова по-голяма ефективност на лечебно-корекционната работа се постига. При отсъствието на своевременна помощ наличните нарушения се запачват и в по-горните училищни класове, където дизграфията се усложнява, задълбочава и става все по-упорита и неподатлива на корекция, а това от своя страна води до затвърждаваща се неграмотност и непълноценна бъдеща професионална реализация на детето.
Още веднъж дебело ще подчертаем, че тези деца не трябва да се третират като деца с ниско интелектуално ниво. В случай, че не става дума за наличие на организчи мозъчни увреждания, това са напълно нормални и способни деца и единствено подценяването от страна на родители и учители на техния малък и лесно решим проблем може да доведе до развитието у тях на чувство за непълноценност.
Началото на учебната година е подходящ момент да обърнем повече внимание на проблемите на бъдещия или настоящ ученик, така че, прекрачвайки прага на училището, той да е спокоен и уверен в себе си.

Диана ФЪРТУНОВА
магистър логопед

КОГА ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩТА НА ЛОГОПЕДА?

fortunata — Thu, 28 Jun 2007 07:54:07 -1200

Много често родителите не могат правилно да се ориентират дали детето им има говорни нарушения, или просто още си говори „по детски”. Дали това, че очевидно не може да казва „р”, или не произнася правилно „с”, „л”, „ж” и т.н., няма да отшуми с времето и то да започне ги да изговаря както трябва от само себе си? Дали това, че заеква, не е само временно, защото сега е уплашено, но като се успокои...? Трябва ли да се вземат мерки в тези и други случаи? Кога е подходящата възраст за това? Това са само част от въпросите, които си задават много от родителите.
Много често при абсолютно здрави деца, без нарушения на слуха или поражения на централната нервна система, се наблюдава задръжка в развитието на речта им. Кога недостатъците в речта на детето трябва да ни безпокоят?
Нормално е в ранните етапи от развитието на речта артикулацията на звуковете да е несъвършена. Децата често изопачават, пропускат или заменят много от звуковете. Но това може да се счита за нормално при деца, не по-големи от 3 години. Ако такива дефекти в артикулацията се забелязват устойчиво при по-големи деца, трябва да се вземат мерки за тяхното отстраняване. Критическата възраст, до която детето има право да изопачава думите и да говори лошо е 4,5 – 5 години, тъй като дотогава протича формирането на звуковия строй на речта и укрепва физиологически артикулационния му апарат. Повечето деца самостоятелно компенсират до 4 - 5-годишната си възраст своите речеви грешки. Ако това не стане, е нужно да се потърси помощта на логопеда и то още преди детето да тръгне на училище, защото ако не се коригира речта му, то ще има по-нататък проблеми и в обучението си.
Палитрата на речевите разстройства е твърде многообразна, но най-общо те могат да се обединят в четири основни групи: нарушения на звукопроизношението (изопачаване, изпускане или замяна на различни звукове, като най-често това са „р”, „л”, „с”, „з”, „ж”, „ч”, „ц” и др., както и нечленоразделната реч), ; нарушения на темпа и ритъма на речта (заекване, бързоречие и бавноречие); разстройства на речта, свързани с нарушения на слуха и недоразвитие на речта или загуба на съществуваща вече реч (обикновено следствие на различни поражения на мозъчната кора след прекарани инфекции, интоксикации, травми при раждането и пр.).
В случаите, когато детето вече е ученик и при писането му се наблюдават множество грешки като неправилно изписване на думите, пропускане или замяна на някои звукове в думата, разменяне на местата на буквите в думата, огледално изписване на отделни букви или излизане на изписания текст извън редовете, става въпрос за нарушения в писмената реч. Подобни нарушения може да се срещат и в процеса на четене. Тези разстройства също подлежат на логопедична терапия.
Родителите в никакъв случай не трябва да се опитват сами да се справят с недостатъците в речта на детето. Тъй като речевите разстройства се проявяват строго индивидуално, само специалистът би могъл да изготви подходящата терапевтична програма за всеки конкретен случай. Родителите обаче трябва да имат предвид, че за преодоляването на различните форми речеви разстройства е необходима продължителна и системна работа с детето и от тях се изисква голямо търпение и подкрепа.

Диана Фъртунова
Магистър логопед

ТЕРАПИЯТА НА ЗАЕКВАНЕТО ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-РАНО

fortunata — Thu, 28 Jun 2007 07:37:09 -1200

Заекването е едно от най-разпространените разстройства на речта. Статистиката посочва, че заекващите представляват около 2 процента от населението.То се появява най-често в периода на формиране на човешката реч, т.е. между 2-та и 5-та година на детето, като по-често се наблюдава при момчетата.
Съществуват множество теории, обясняващи първоначалната причина за възникване на заекване. Всеизвестно е, че заекването може да се отключи от негативни психогенни въздействия като силен стрес, конфликти, уплаха, непълноценна социална среда, както и следствие изтощителни детски заболявания. Но предразполагащи фактори за неговото проявление могат да бъдат и прекалените изисквания на родители и учители към детето, несъобразени с неговите индивидуални възможности, забавено или прекалено бързо настъпило говорно развитие, травми в семейството, смяна на детска градина или училище, развод на родители, та дори преместване в ново жилище, както и още много други и най-неподозирани благоприятстващи отключването на заекването фактори.
Много родители обаче не обръщат подобаващо внимание на появилото се у детето им заекване, като смятат, че то ще премине от само себе си или още по-лошо - има родители, които твърдят, че “това му е чарът на детето”!!! Такива грешки са непростими.
Заекването не е просто дефект на речта. Това е много сложно разстройство, което следва да се разглежда както от физиологична, така и от психологична страна. То оказва силно влияние върху чувствата на човека. Обикновено заекващите са крайно чувствителни по отношение на проблема си и го изживяват тежко. Те се чувстват ужасно неловко, когато трябва да проведат дори и най-обикновения разговор с друг човек. Често ги наляга чувство на безпомощност, срам и дори отчаяние. Отрицателните емоции на страх и тревога може да повлияят даже на мирогледа на страдащия, на това как той се отнася към другите хора и изобщо към живота.
У хората, които заекват, се развива боязън към определени думи, звукове или хора, страх пред звъна на телефона, пред ситуацията, в която е нужно да си кажат името, пред изпитване в училище или пред интервю за започване на работа и т.н. Това чувство за страх оказва огромно влияние върху речевия механизъм, в резултат на което човек започва да заеква още по-често и по-силно. Понякога този страх може да достигне такива размери, че на практика да парализира мислите и действията на заекващия.
Оптимистичното в случая е, че е напълно възможно човек да се избави от заекването и да започне да говори нормално. За целта е нужно да се прибегне до квалифицираната помощ на специалист – логопед. Трябва да се има предвид, че най-лесно и най-бързо заекването се преодолява в началото на неговото проявление. Но и никога не е късно, макар че резултатите от една закъсняла речева терапия на заекването, не са така добри, както, ако логотерапията започне навреме в ранната детска възраст.
Основна цел на логотерапията при заекване е да свали наличното напрежение в речевия механизам и да се постигне нормализиране на говора. За целта се използват различни методи и програми, строго съобразени с индивидуалните особености на конкретния случай. Не съществува кратък и лек път към нормалната реч в случаите на заекване. Често задаваният от родителите въпрос е “Колко време ще трае терапията на заекването?”. Трудно и дори невъзможно е да се отговори с точност на този въпрос. Неговият отговор е много деликатен, тъй като терапията може да има най-различна продължителност, като това зависи от много фактори, най-важните от които са: вида на заекването, степента му, характера на заекващия, неговата воля и желание за преодоляване на това затруднение, усилията и старанията му за съвестно изпълнение на упражненията, прилагани в процеса на терапия, неговата възраст, физическо състояние, здраве, качествата на нервната му система и т.н.
Както и всички други говорни разстройства, така и заекването е със строго индивидуални специфични характеристики на проявление и се изисква индивидуална работа за неговото преодоляване. Логотерапевтът е този, който ще изготви и приложи съответната индивидуална програма за конкретния случай. Опитите човек сам да се справи с този проблем обикновено не дават резултат, а постигат обратния ефект – задълбочаване и влошаване на заекването.

Диана ФЪРТУНОВА
магистър-логопед