Alfavit

НЯКОЛКО ПРИЙОМА ЗА АКТИВИЗИРАНЕ РЕЧТА НА ДЕЦА ОТ 1 ДО 3 ГОДИНИ

fortunata — Thu, 28 Jun 2007 07:40:12 -1200

Напоследък децата все по-късно започват да произнасят първите си думи.

Масово се наблюдава закъсняване на проговарянето.

И въпреки че това, кога детето ще произнесе първата си дума,

е строго индивидуално и няма твърдо установен срок,

все пак има известни възрастови граници,

в които трябва да стане това.

Тук давам няколко прийома, благодарение на които родителите

или тези, които се грижат за малкото човече,

могат да стимулират появата на реч.

Съвместно разглеждане на предмети
Възрастният заедно с детето наблюдават някакъв предмет. При това възрастният много изразително описва всичко, което те виждат. Например: „Виж какво коте! То си има лапички, опашка. Погали меките косъмчета на котето! Виж колко спокойно стои котето. Хайде да го повикаме: „Пис-пис, ела тук!”. При това много е важно детето да проявява активност – да изпълнява простите движения, свързвайки ги с познати и непознати думи. И разбира се всяка негова активност следва да бъде поощрявана!

Четене на смешки и стихчета
Възрастният повтаря стихчето или смешката няколко пъти. Когато текстът вече е добре познат на детето, възрастният прави пауза в края на строфата, подбуждайки детето само да завърши фразата. Така възниква диалог в стихотворна форма, който носи радост на детето. По този начин се развива паметта и речта на детето и то се учи да наизустява.

Запознанство с нови думи
Новата дума, означаваща действие, се въвежда заедно с познати думи, обозначаващи предмет или субект на действието, като така се засилва интереса към думата и се закрепват определени словосъчетания. Например: „Ваня яде, а кокошката кълвe, и пиленцата кълват… Какво прави кокошката? Покажи как кълве!..” Добре е в това време да се разглеждат подобни картинки или да се извършват съответните действия с подходящи играчки.

Разглеждане на картинки
Възрастният и детето заедно разглеждат познати картинки. „Какво е това? А кой е този – пита възрастният. – А какво прави той? Къде е птичката? Покажи дървото!”. Ако детето мълчи, може да се подскаже отговорът, но след това да се настоява да отговори само, гледайки същата картинка. След 3-годишна възраст въпросите могат да бъдат и по-сложни.

Поръчения, изискващи ответно действие
Възрастният моли детето да намери някакъв предмет, да му го донесе или да го покаже. Сложността на това поръчение зависи от развитието на речта на детето – поръчението трябва да бъде понятно и достъпно и да изисква от него съсредоточаване, а не механични действия. Най-простата молба е да донесе някоя играчка, която е пред очите му, когато нищо не отвлича неговото внимание. По-сложно е да намери и да донесе играчка, като я открие сред други играчки – в началото те трябва да са две, после три и постепенно да се увеличава броя им. Още по-сложно е да намери играчка, която не се вижда, като за целта е необходимо целенасоченото й търсене. Последващите задачи включват търсене вече не на един, а на два предмета: „Донеси първо мечето, а след това топката”. Така, усложнявайки постепенно поръченията, детето може да се научи да регулира с думи своите действия – засега още чрез думите на възрастния. Може да му се помогне като се повтори думата. Желателно е и детето самичко да повтори какво трябва да донесе, а изпълнявайки молбата да каже какво е донесло. Ако детето не желае да изпълни вашите поръчки, не го насилвайте! Все пак това е игра.

Звуково обозначение на своите действия
Децата обозначават и съпровождат различните дейности с определени звуци. Чукане – „чук-чук”. Рисува дъжд – „кап-кап”. Потропва с крака – „троп-троп”. Възрастния учи детето на звукоподражание, детето повтаря след него, а след това заедно съпровождат звуците с действията на детето. По-късно то вече само прави едновременно и едното, и другото.

Речево съпровождане на действията
Детето вече съпровожда своите действия не със звукове, а с разгърната реч. За това упражнение са подходящи хороводни игри и детски стихчета. Например: „Дай, бабо, огънче”, „Скрила баба, скрила…” и пр. Освен това е полезно да се назовават всички самостоятелни действия на детето и да се задават съответните въпроси: „Ваня се мие… Какво прави Ваня? Какво иска Ваня?” и т.н.

Спектакъл
Разиграйте проста сценка с играчките на детето. Зайчето плаче, кучето бяга, мечето яде, котето изгубило топката… Детето трябва да помогне на играчката, както това прави възрастния. След две представления може да попитате детето какво е видяло.

При провеждането на игрите да се спазват следните условия:

* игрите трябва да са интересни на детето и да му носят радост;
* недопустимо е да се принуждава детето да прави каквото и да било,
ако то не може или не иска;
* заниманията по развитие на речта трябва да бъдат включени в
дейността на детето, а думите – да се опират на негови конкретни впечатления;
* заниманията трябва да са кратки, не повече от 5-7 минути. Добре е да се прилагат в различно време и разни ситуации, за да се превърнат в позната и обичайна дейност за детето.

СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

fortunata — Thu, 28 Jun 2007 07:39:30 -1200

- родителите трябва да говорят ясно и с кратки
изречения (но не неестествено), за да дават пример на детето
- детето да се оставя да се доизкаже докрай, а не
да се прекъсва и родителите му да довършват фразата му
- да не му се казва “Успокой се, не бързай!”
- да се дава вид, че е разбрано това, което детето
иска да каже, например като се перифразира това, което е казало, за да знае то, че е разбрано и слушано с внимание
- ако родителите не го разберат, трябва да кажат,
че не са чули добре
- да се отнасят по едни и същи начин и в случаите,
когато детето говори гладко и когато то заеква
- да не му се прави забележка, че заеква или да се
имитира заекването му, още по-малко то да се иронизира
- да се предявават към детето същите изисквания,
като към всяко друго дете
- да бъде хвалено, поощрявано и награждавано, за
да се повиши неговата увереност в собствените му способности, както и самочувствието му
- да се намалят до минимум забранителните
изрази
- да се иска мнението му и да се насърчава да
изразява чувствата си
- родителите не трябва да изглеждат притеснени,
когато детето им говори пред други хора
- да не се поствя детето в затормозяващи ситуации
и да се избягват травмиращи събития и източници на стрес
- да се избягва превъзбуждането на детето, било
то от игри, празненства и пр.
- родителите да отделят време за игри и разходка с
детето
- времето за лягане и хранене трябва да е много
приятно, запълнено с приказки, ласки и целувки
- да се избягва превъзбуждащата вечеря –
шоколад, кока-колa, захарни изделия и пр.
- да се приемат допълнително мултивинаминен
комплекс
- хубаво е детето да спортува. Подходящи за него
са както колективните, така и индивидуалните спортове
- да не се упражнява физическо насилие върху
детето
- хубаво е детето да има домашен любимец, за
когото да се грижи (ако прояви такова желание)
- детето да се интегрира в масово, а не
специализирано логопедично учебно заведение – детска градина или училище
- често да се ангажира с ръчни дейности като
моделиране, апликиране, редене на мозайка и пъзели, констуиране и да се включва в състезателни игри като “Не се сърди човече”, “Домино”, “Черен Петър” и др.

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

fortunata — Thu, 28 Jun 2007 07:32:36 -1200

Често децата, които говорят лошо, още по-лошо ядат. По принцип за тях е цял проблем да изядат една ябълка или морков, да не говорим за месо. Тази е обусловено от наличието на слаборазвити челюстни мускули, а тяхната слабост, на свой ред, задържа развитието на движенията на артикулационния апарат. Затова непременно предлагайте на детето да гризе сухари, цели плодове и зеленчуци, хляба заедно с кората, както и парчета печено или варено месо.

За да се развият мускулите на бузите и езика, които активно участват в процеса на говорене, показвайте на детето как да плакне устата си. Научете го да издува бузите си и да задържа въздуха, “прехвърляйки” го от едната буза в другата.

Не забравяйте да развивате и фината моторика на ръцете – т.е. детето трябва колкото може повече да работи с непослушните си пръстчета. Колкото и това да Ви се струва мъчително, оставете детето само да закопчава копчетата си, да си връзва обувките, да си запретва ръкавите и пр. При това по-добре започнете да тренирате за това детето не върху неговите дрехи, а първо да “помага” на куклите да се облекат или дори на своите родители.

В детската възраст е много полезно да се моделира. Но никога не оставяйте детето само при работата му с пластелина, за да пресечете навреме желанието му да опита на вкус оформеното от пластелина топче.

Много майки не дават на детето си да играе с ножици. Но ако в отворите на дръжките на ножиците вкарате своите пръсти заедно с детските и изрежете някакви фигурки, ще се получи отлична тренировка за ръцете.